„Не беше лесно да отглеждаш три деца и да строиш къща едновременно. Но със съпруга ми се утешавахме, че след пенсионирането си най-накрая ще можем да се отпуснем. За да осъществим тази мечта, спестявахме постоянно и работехме усилено.
Мисля, че можем да се гордеем със себе си. Децата ни пораснаха, имат собствени семейства, а ние построихме уютен дом“, пише Лиляна.
Да, бихме искали да помогнем на децата с покупката на апартамент или може би дори на къща. Но това не беше по силите ни. Винаги сме разчитали само на себе си. Така че защо децата не могат да се справят без нашата помощ?Най-малкият син и съпругата му нямат оплаквания.
Те не избират да имат дете, защото работят усилено и спестяват за собствен апартамент. Но дъщерите постоянно обвиняват съпруга ми и мен, че не мислим за тях, че не им помагаме по никакъв начин.
Едната живее със съпруга си и детето си в апартамент под наем. Другата се е преместила в дома на свекърва си, с която не може да намери общ език. Ясно е, че дъщерите не са доволни от тези условия и всяка от тях иска собствен апартамент.
Но те не искат да вземат заем за жилището, дори ако им помогнем да го изплатят. И най-голямата, и средната обаче нямат нищо против да се преместят в нашата къща. В края на краищата имаме прекрасен парцел, детски градини и училища наблизо.
Затова те искат да разделят къщата на две части и да се преместят в нея със семействата си. Що се отнася до мен и съпруга ми, от друга страна, те ни предложиха да вземем заем, за да си купим двустаен апартамент. Това не е много мило от тяхна страна….
Разбира се, със съпруга ми се чувстваме виновни, че не сме могли да помогнем на дъщерите си да си купят апартамент. Но не можем да се откажем от мечтата си. Особено след като и двете дъщери имат съпрузи, а тези съпрузи също имат родители. Нека се научат сами да решават проблемите си.
Ако дойдат да ни помолят за помощ, нека сами да предложат нещо подходящо. Тогава ние ще им помогнем. Синът е съгласен с нашето решение. Той не иска да се откажем от къщата и да се преместим в апартамент. Но дъщерите са егоисти.
В резултат на това се скарахме с тях и вече няколко седмици не си говорим. Със съпруга ми се надявахме на спокойни старини, но се оказва, че плановете ни са в разруха. Сега се чудим как да помогнем не само на дъщерите си, но и на себе си, за да имаме покрив над главите си“. – казва пенсионерката с тъга.
Изглежда, че дъщерите не са успели да станат самостоятелни, тъй като все още очакват помощ от родителите си. Що се отнася до идеята да разделят къщата на родителите си, тя изглежда едновременно възмутителна и глупава.
В края на краищата не е ли възмутително двама възрастни хора, които са построили къщата на мечтите си, да се откажат от нея на стари години?
Освен това как две семейства с деца, дори и да са роднини, трябва да се разбират в една къща? Рано или късно те ще започнат да се карат помежду си. Затова тази идея е наистина глупава. Ако родителите са успели да построят къщата на мечтите си, защо децата им да не са способни да го направят?
