Зет ми има труден характер, но винаги съм смятал, че отношенията ни са добри. Опитвах се да се отнасям към него с разбиране, да го приемам такъв, какъвто е. Струваше ми се, че той ме приема и ме уважава.
Наскоро наследих апартамент от мой роднина, отначало го взех под наем. Дъщеря ми и семейството ѝ живеят в малък двустаен апартамент. След като помислих, реших да им дам втория си апартамент, за да могат да го наемат и да похарчат парите, например за подобряване на условията си на живот.
Исках да им дам ключовете от къщата за Нова година. Но преди Нова година цялото ни семейство се събра около масата, за да отпразнува рождения ден на най-голямата ми внучка.
По време на празненството зет ми си изгуби телефона, всички започнаха да го търсят, така че, за да улесня намирането му, реших да се обадя веднага.
Намериха телефона, но видях, че е сложил снимка на някакво боклукчийско куче на моя номер. Струва ми се, че това ясно отразява начина, по който се отнася с мен. Зет ми беше объркан, като забеляза, че това не е убягнало от вниманието ми. Това много ме зарадва, реших, че няма да им дам нищо.
С годините не ставам по-млад, вероятно тези пари ще ми трябват на мен самия.
