Когато се появи снаха ми, разбрах, че тя също може да се счита за част от нашето семейство. В мен се породиха истински майчински чувства и почувствах, че сега имам още една дъщеря. Общуването със съпругата на сина ми беше много важно за мен. Въпреки че за много семейства е трудно да се свържат със снаха си, реших, че мога да бъда добра свекърва, ако много се постарая, осъзнавайки, че много зависи от мен.
Подготвих се психически за връзка с тази жена и бях готова да я приема в семейството ни като своя. След като синът ми се ожени, той и съпругата му започнаха да живеят отделно от мен. Бях убедена, че това е начинът, по който трябва да бъде, че така винаги е най-добре за всички. И все пак дълбоко в себе си исках те да живеят с мен.
Ходех им на гости, готвех им вкусни вечери, разхождах кучето им, когато бяха на работа, миех пода и чистех къщата им. Но една сутрин синът ми каза, че няма нужда да идвам в апартамента им и да им помагам, че те могат да се справят с всичко и без мен. А аз трябва да помня, че те вече не са деца и че могат да се справят с всичко сами. Честно казано, мислех си, че като поема някои от техните задължения, мога да изградя доверителна връзка със снаха си.
За мое огорчение съпругата на сина ми не ме възприемаше като член на семейството, отнасяше се с мен като с чужд човек, усилията ми бяха напразни. Снаха ми всячески се опитваше да избягва контактите с мен.
Синът ми също започна да идва рядко, сякаш беше забравил как, въпреки че продължавах да го каня. От друга страна, той общува добре със семейството на съпругата си, празнуват заедно всички празници, често си гостуват и се канят на гости.
Оказва се, че той няма време да посещава родителите си, които живеят наблизо, но винаги иска да общува с роднините на съпругата си, които живеят в съседното село. Аз също спрях да ги посещавам. Въпреки че исках да почиствам къщата им, да разхождам кучето им, да им нося пресен хляб, който бях направила, защото бях свикнала с детето си, не беше лесно да го оставя да си отиде така, сякаш ме е забравил.
Реших да подаря на снаха си елегантен комплект прибори за хранене, който ми беше много скъп. Така си помислих, че ще продължа да й правя подаръци и приятни изненади, защото нямах друг избор. И толкова много исках тя да бъде моя дъщеря, затова много се стараех, защото наистина виждах, че децата ми се отдръпват от мен. Имах нужда от това общуване. В края на краищата нямам никой друг освен сина си, той е единственото ми дете.
И наскоро, по време на редкия ни разговор, синът ми предложи на жена си да занесе моя подарък във вилата на родителите си, на сватовете ми. Това толкова ме натъжи, че дори не мога да го изразя с думи, защото толкова много го ценях, че дори не го използвах, беше като нов. Честно й го подарих. Не й е харесал комплектът? Или не ме възприема като част от семейството? Как мога да подобря отношенията си със снаха си?
Наскоро срещнах снаха си и нейната сестра по време на разходка с куче. Прекарването на време заедно е интересно за тях, но какво да кажем за мен? Когато се срещнахме, снаха ми ме поздрави строго и продължи по алеята, чуруликайки весело със сестра си, сякаш бях непознат.
Не искам да се оплаквам на сина си и най-вече не искам да обвинявам жена му за каквото и да било, не искам да имат недоразумения в семейството. Опитвам се да не притеснявам семейството на сина си, но изобщо не разбирам защо се дистанцират от мен.
Какво ще стане на стари години, наистина искам да общувам със семейството си. Но не знам как да го направя. Нима никога няма да мога да бъда част от тяхното семейство? Моля, дайте ми някакъв съвет. Може би правя нещо погрешно, което кара семейството ми да ме отбягва.
