Дъщеря ми не живее в семейното жилище от три години насам. Когато замина за университета, тя срещна мъж, който беше с повече от десет години по-възрастен от нея, разведе се и се премести в неговия апартамент. Те живеят така, без брак, без планове за бъдещето, от ден на ден.
Дори исках да се срещна с него, но дъщеря ми отрича да има нужда от това, защо и какъв е смисълът?Мисля, че тази връзка, макар че дори не знам дали трябва да я наричам така, й влияе зле. Станало е непоносимо, тя мисли само за себе си и за това да й е възможно най-удобно.
Преди учеше, като аз плащах за всичко, но после се отказа и дори не искаше да слуша какво имам да кажа за това. Обажда ми се само когато има нужда от нещо. А през повечето време има финансови нужди – липсва й гориво, понякога й липсва храна…
Трудно ми е да разбера как една млада жена, която работи и не трябва да плаща наем, защото живее със съпруга си, все още не може да си позволи нищо…. Така или иначе, аз помагам. Тя е единственото ми дете, не знам как да откажа, въпреки че трябва.
Остават ми няколко години до пенсия, медицинска сестра съм. Последните няколко години бяха много трудни, затова реших да си купя пътуване и да отида на почивка в чужбина за първи път в живота си. Дъщерята на една приятелка работи в туристическа агенция и ми помогна да уредя всичко.
Вече имах определен час на заминаване, всичко беше платено, багажът беше опакован. Говорих с дъщерята по телефона и ѝ казах намеренията си. Тя дори знаеше точния ден на заминаването, знаеше всичко…
И как мислите, кой се появи на прага ми още сутринта? Ами не друг, а дъщеря ми. Тя знаеше, че имам автобус в 10 ч., и все пак дойде, за да се оплаче, че вероятно трябва да прекрати познанството си с мъжа, с когото живееше. Защо реши да говори с мен за това? Преди това не се е интересувала от мнението ми.
И все пак, точно в деня, в който напуснаһттр://…., учтиво ѝ казах, че в момента нямам време за подобни дискусии и че ще трябва да се справи сама. Тя иска – може да дойде, когато се върна, но точно сега трябва да се прибере у дома. Какво беше нейното възмущение! Майка й я изхвърля от дома на родителите й! И честно да ви кажа, откакто започна да живее свой собствен живот, не ѝ се доверявам.
Бих се страхувал да ѝ поверя ключовете, докато ме няма, бих живял в постоянна тревога – тя има къде да отседне, защо се интересува да дойде тук точно в момента, в който мен няма да ме има?” Сега изисква да ѝ дам парите за горивото… И за какво? Аз ли я помолих да дойде?
