Родителите ми починаха преди пет години и оттогава къщата им в селото е празна. Като техен единствен наследник реших да продам къщата, защото нямах намерение да се премествам там.
Освен това имах апартамент в града. Освен това възнамерявах да замина за чужбина, за да печеля повече пари там. Синът ми живееше в Австрия от няколко години, намери си работа и жена, така че дори нямаше да има нужда от къщата на баба си.
Известно време чаках да продам къщата, но офертите, които получих, бяха много неизгодни. Накрая, миналата есен, се прибрах за две седмици вкъщи и отидох да посетя дома си в селото.
За моя изненада тревата беше грижливо окосена, листата – изчистени, а къщата – в добро състояние. Не можех да разбера кой е направил всичко това, докато Андрей, далечен роднина и гадже на съседката, не дойде при мен и не ме поздрави.
Оказа се, че той се е грижил за къщата и я е подреждал, откакто мама е починала. Каза ми, че скоро щял да се жени, затова го поканих да се премести в моята къща. В края на краищата беше добър човек и щеше да е по-добре, ако къщата не беше празна.
Отначало мислех да му дам 200 евро за тази работа, но размислих: по-добре беше да му дам къща веднага. Сигурна съм, че небесната ми майка ще одобри решението ми.
