“Сключихме бърз граждански брак след 5 години съвместно съжителство.От любов, но ни преследваха други формалности… Свекърва ми многократно ми казваше, че бракът ни не е важен – повтаряше го като мантра.
Не очаквахме обаче каква изненада ще ни поднесат свекървите в деня, в който казахме сватбените си обети!След това съпругът ми се качи в колата пред офиса и се разплака… Но най-големият удар дойде само три седмици по-късно.Няма да повярвате!” Имахме бърз граждански брак. Свекърва ми каза, че е без значение… Отношенията ми със съдържанието са… странни.
До днес само четях писмата ви, но сега се налага да дам воля, защото имам чувството, че стоя на ръба на скалата. Поведението им наистина оставя много какво да се желае. Живея със Збишек от пет години, познаваме се още по-отдавна, но се оженихме едва преди месец. Това беше просто граждански брак, уговорен за кратко време. Накратко, аз нямам трудов договор и се нуждаех от здравната осигуровка, която имаше съпругът ми.
Без нея щеше да ми се наложи да платя значителна сума за процедура, която вече беше необходима. Затова решихме, че това е добра възможност най-накрая да направим връзката си официална. Бяхме много щастливи от това. Свършихме всичко за по-малко от три месеца, но това не означава, че безпроблемното планиране на сватбата по някакъв начин намалява чувствата ни… То продължаваше години наред със същата енергия. Това не е празна витрина.
Решението ни беше помрачено от странното поведение на свекърва ми. Преди сватбата във всеки телефонен разговор тя подчертаваше, че церемонията е маловажна, че всъщност не е нищо важно…. Свекървата в деня на сватбата беше такава изненада, че съпругът ми се разплака Бях малко изненадана от тези изявления, особено като се има предвид, че по-големият брат на Збишек също има само граждански брак, в допълнение към втората си съпруга.
Изобщо обаче не очаквах какво ще направят родителите на Збишек в сватбения ни ден! На сватбените покани не написахме никакви редове за подаръци, само включихме икони с нарисувана бутилка вместо цвете и плик вместо пакет. Мислехме, че това е напълно разбираемо. Оказа се, че за нашите роднини не е така.Те се появиха на сватбата с напълно празни ръце – нито едно цвете, нито една бутилка, нито един плик и дори не получихме поздравителна картичка!
Целият сватбен подарък за новия път напред за най-големия син беше ръкостискане и потупване по гърба. Виждайки начина, по който родителите му се отнесоха към нашата сватба, съпругът ми не можа да издържи и докато излизахме изпод офиса към ресторанта, той се разплака в колата. Беше много разочарован от това. Какво ставаше с мен… как можеха да се държат така с него!
Три седмици по-късно те изпратиха закъснял подарък. И какъв подарък беше! Разбрах за това чак след три седмици, когато роднините ми дойдоха в дома ни за вечеря. Збишек и баща му отидоха за малко в гаража.
Аз останах при свекърва ми и точно тогава тя започна да се хвали каква страхотна прахосмукачка си е купила за 10 000 злоти! Отпаднаха ми ръцете… прахосмукачка за жълти стотинки, а тя дори е подарила глупаво цвете на собствения си син? Не издържах и й казах, че са дошли на сватбата на сина й с празни ръце… Свекърва ми беше зашеметена. Лицето ѝ беше скулесто и тя изрази изненада, че съм споменала това. Но най-големият удар дойде предния ден.
Получихме вкъщи пакет, който не бяхме поръчали… Оказа се, че вътре има два средно големи пая със сирене с нашите имена. Свекърва ми ни беше поръчала сватбен подарък, за да компенсира липсата на цветя. Какво скъперничество! Сега не знам как да се държа с нея. Да й благодаря ли? Да й се подигравам? Или трябва да падна в знак на благодарност пред нея за този щедър подарък? Една по-малко търпелива булка отдавна щеше да се обиди…
