Галина Борисовна е тук от един месец, след като синът й със снаха си и двегодишния си син, естественият “лидер на червено-черните, две стаи, апартамент, живее сам. Тя, разбира се, беше против, съпротивляваше се, както можеше. Убеждаваше ме да наемем чужд апартамент, за да затворим бързо библиотеката.
Преструваше се, че е болна. Напразно. Децата се изнесоха. Оставиха мама сама. Скуката е постоянна! Внукът не бърза из апартамента като състезателна кола. Никой не трябва да чете бележки. – Това е всичко! Уморих се от него! Ще живея с тях, ще наема апартамента си и ще го превзема! Той дойде да ги види в петък вечерта. – Моите деца!
Трудно ми е да живея сама, реших да живея с вас”, казва тя на сина си и свекървата. Hippou-urra! – наречена булка Друга. Мъж с тъща си имал очи на челото си. “Наистина ли си щастлив?” прошепна смутено свекървата – Разбира се, майко! Това са солидни излишъци! Първо, ще наемем апартамента ти и ще платим парите за библиотеката!
Второ, ще си спомняте с внука си! Ще имате много свободно време. Затова се погрижете за внука си! – Къде отделих твърде много време? – свекървата не можа да се възстанови. – Елементарно! В този апартамент аз съм домакинята, което означава, че няма да ми се налага да готвя и чистя!
И вие, и Андоска имате нужда от много свеж въздух. Затова при всяко време, преди обяд и в деня на момчешкия сън, ще се разхождате с него. Поне час и половина! – А моят ред? – Долетя свекърва ми. – Ние нямаме и няма да имаме телевизор! – “щастлива” Галина Алла. – И, между другото, вие едва ли сте оскъдни за здравето на noganogo. Ще го приготвя специално за теб отделно. Нищо мазно, солено, пикантно. Само овесена каша във вода и зеленчуци…
Галина Борисовна рухна и си тръгна бързо, забравила плановете си да се премести. “Децата не трябва да живеят отделно от родителите си” – повтаряше си тя. Синът, затваряйки входната врата зад майка си, се засмя от сърце. – Е, ти и актрисата! Дълга репетиция?
