Когато навърших 12 години, баба ми беше изписана от болницата. Факт е, че тя не е виждала дядо ми. Измила е много и тогава той я е ударил.
Една вечер баба ми просто не издържала и ударила дядо ми с нещо тежко. В съда не съжалявала за това, напротив, била щастлива, че е загубила такъв страстен човек. Баба ми ме взе на първо място, като издаде всички документи за себе си. А след това изгони майка ми и съпруга ѝ от апартамента ѝ.
Не изпитвах никакви чувства към майка ми. Но тя стана много близка с баба си. Тя ме научи на всичко, много ме обичаше. Баба правеше всичко за мен. Благодарение на нея успях да завърша добре училище и да постъпя в университет с осигурен бюджет. А когато започнах работа, давах цялата си заплата на баба си Честно казано, в интерната бях много по-спокойна, отколкото вкъщи.
Мама имаше младо момче, което не би отгледало “отроче” като мен. И мама ме предаде на интернет заради него. Веднъж годишно той ме вземаше за няколко седмици, а после ме връщаше обратно. Но когато си бях вкъщи, постоянно получавах от този човек, той просто можеше да ми помогне по този начин.
Мама мълчеше. Когато навърших 12 години, баба ми беше изписана от болницата. Факт е, че тя не е виждала дядо ми. Измила е много и тогава той я е ударил. Една вечер баба ми просто не издържала и ударила дядо ми с нещо тежко. Тя не съжаляваше за това в съда, напротив, беше щастлива, че е загубила такъв страстен човек. Баба ми ме взе на първо място, издаде всички документи за себе си. А след това изгони майка ми и съпруга ѝ от апартамента си.
Дори си спомням как каза: “Излизай и не се връщай тук.” Имайте предвид, че нямам какво да губя. Мама я чу и веднага изчезна някъде. Но на мен не ми пукаше. Не изпитвах никакви чувства към майка си. Но тя стана много близка с баба си. Тя ме научи на всичко, много ме обичаше. Баба правеше всичко за мен.
Благодарение на нея успях да завърша добре училище и да постъпя в университет на бюджетна издръжка. А когато започнах да работя, давах цялата си заплата на баба ми. Исках да няма нужда от нищо, да компенсирам по някакъв начин благодарността ѝ за всичко. Но тогава баба се поколеба. Беше твърде трудно. Преди да замина, тя ме премести в апартамента си. След това не напуснах къщата за около месец. Опитвах се да се примиря със случилото се.
Но беше необходимо да продължа да живея заради светлата й памет. И изведнъж се появи майка ми. През годините, в които живеех с баба си, майка ми никога не ми се обади и не ме видя. Дори забравих как изглежда. И тогава тя се появи, но без съпруга си.
Той я напусна, очакваше се. Майка ми поиска своя дял от апартамента, но аз приех характера на баба си и знаех как да се защитя. Просто изритах майка си без следа от съжаление. Пожелах ѝ да си намери мъж, заради когото отново да остави детето.
