Сега съм на 24 години и уча, за да стана дипломат. Но когато бях на 10 години, в семейството ми се случи неприятна ситуация. Баща ми дълго време изневеряваше на майка ми и в един момент си събра нещата и отиде при нея.
Майка ми и аз останахме сами, по това време бях много притеснена. Баща ми ми липсваше. Месец по-късно той се появи с новата си съпруга и поиска дял от апартамента от майка си. Според закона той трябвало да остави една стая.
Той реши да продаде своя дял. Не го интересуваше с кого живеем в квартала, не познах татко. Той много се промени, като живееше с тази жена. Мама прие тази ситуация спокойно, за разлика от мен. Когато купувачът на стаята и наш бъдещ съсед пристигна, всички стояхме в коридора и я чакахме. Майка ми говореше с баща ми.
– Трябва да се срамуваш, не си похарчил и стотинка, за да купиш този апартамент. И той реши да поиска дял. Вие сте точно същият, с когото ще живее дъщеря ви. – Защо да се срамувам, моят дял от апартамента по закон трябва да отпадне. Това е всичко. “За каква съвест говориш тук?” Трябват ни пари, за да си купим апартамент.
Събудете се, глупаци, в XXI век съвестта не съществува. Страстта на баща ми говореше с възмущение. Тогава ми се прииска да я докосна и да я почеша по лицето. Имахме късмет с нашата съседка. Баря е с 10 години по-голяма от мен. Тя помагаше на майка си във фермата, станахме семейство.
Обичах да си говоря с нея след училище, говорехме за момчета, за нови сериали, говорехме за всичко. Така живяхме през следващите 6 години. През това време Бария спести за апартамент, а майка ми – за да купи своя дял от нашия апартамент.
Варя се изнесе, но все още поддържахме връзка с нея. Година по-късно до нас достигна новината, че татко е починал. Не ми беше тъжно, не ми пукаше. Не съм го виждала повече от 7 години. Майка ми каза, че сега ¼ част от апартамента, в който баща ми живееше с новата си съпруга, по закон трябва да отиде при мен. Отидох да оформя документите. Съпругата на баща ми реши да поговори с мен, преди да отидем при адвоката.
– Момиче, нека се откажем от акцията. Ти и майка ти не сте похарчили и стотинка, не те е срам да вземеш това, което не ти принадлежи. Обърнах се и отидох в кантората на адвоката. Оформихме всички документи и аз продадох стаята в нейния апартамент. А сега й разкажи в нейната кожа какво е било с майка ми. Както пише Марио Пузо в любимия ми роман “Кръстникът”, “Отмъщението е ястие, което се яде студено”.
