Оля работи като барман от сутрин до вечер. В почивките, когато нямаше хора, тя все пак успяваше да учи учебните си материали.
Учи икономика задочно. При толкова натоварен график не ѝ оставало време за почивка, камо ли за развлечения. Оля се отделя от родителите си почти след училище.
Вече не беше възможно да живее в един и същи апартамент с тях. Намериха 1000 причини да правят забележки на Оля: не почиствала както трябва, подът не бил почистен както трябва, котлетите били изгорели. През цялото време казваха, че е лоша домакиня и не може да живее сама. Така че Оля се заема сама да се изнесе и да се настани в апартамент под наем. По-голямата сестра на Оля имала по-голям късмет.
След училище родителите ѝ се отнасяли по същия начин с по-голямата си дъщеря, но тя се преместила да живее в друг град при чичо си. Чичото се отнасял с момичето по-добре, отколкото собствените ѝ родители. Той й помогнал да издържи изпитите си, а сестра й отишла в университета и след това започнала работа. Родителите на Оля не ѝ позволяват да отиде при чичо си в града, като казват, че трябва да остане наблизо.
След боулинга всички отидоха при Оля, защото тя има отделен апартамент. На сутринта Оля се събуди с едно от тези момчета, Антон, но се сбогуваха приятелски и това беше всичко.
Месец по-късно Оля разбира, че е бременна. Тя първа съобщава на приятеля си, с когото в този ден е на почивка: -“Да, но аз ще задържа детето. Вече обичам това дете и искам да го имам. Приятелката ѝ веднага съобщи новината на Антон и той дойде да види Оля вечерта:
– “Виждаш ли, трябва да се отървеш от детето. Аз няма да мога да издържам теб и детето, факт е, че съм омъжена и имам три деца. -Не изисквам нищо от теб, не се нуждая от издръжка. Искам да родя собственото си дете. Когато Оля съобщава новината на родителите си, те я подкрепят. Те веднага променили поведението си, все пак щяла да се роди първата им внучка. Майката започна да помага за детето, а бащата – за финансите. Така че с раждането на дъщеря ѝ всичко в живота на Оля става само по-добро.
