Свекърва ми се обаждаше на Дмитрий всеки ден и ни молеше да дойдем в селото им на гости. Тя каза, че внуците ѝ липсват много и че не ги е виждала от няколко месеца. Пътуването дотам е отнело четири часа. Синът ми е на четири години, а дъщеря ми – на почти три.
Не е лесно да се пътува с две малки деца. И двамата знаехме това. Но майката на съпруга ми беше много настойчива и ние се съгласихме да отидем. Съпругът ми си взе отпуск от работа, за да можем да тръгнем в петък сутринта и да се върнем в понеделник. Обадихме се на свекърва ми и ѝ казахме кога ще дойдем. Тя каза, че ще ни изчака у дома, ще замеси тестото и ще изпече питките в петък.
Купихме подаръци за майката и сестрата на Дмитрий и тръгнахме. Няколко пъти спряхме, за да пуснем децата да се разходят, а по обед спряхме в едно кафене, за да хапнем. Като цяло прекарахме почти 8 часа на път. Пристигнахме в дома на свекърва ми вечерта.
Тя ни посрещна радостно, вечеряхме и децата си легнаха бързо, защото бяха много уморени по пътя. А на сутринта Натали, моята снаха, изтича при майка си и й каза да се облича бързо, защото зет й я чака в колата. Оказа се, че сестрата на зет ми се омъжва, че днес ще се женят. Свекърва ми, красиво облечена, излезе от стаята си и побърза да отиде при дъщеря си.
– “Чувствайте се като у дома си – каза ни тя, – в хладилника има храна, сготвила съм нещо. Доматите и зелето са в мазето, има и някакви консерви, а картофите са в мазето, така че можете да отидете и да си ги вземете сами. И сине, не забравяй да нахраниш пилетата и прасетата навреме.” И те си тръгнаха. Съпругът ми и аз бяхме много изненадани.
Свекърва ми знаеше всичко, така че какво да кажем за нейната “жажда за внуци”? Те дори още не се бяха събудили, а тя вече беше избягала и не си направи труда да обясни. Същата вечер свекърва ми се обади да каже, че ще остане да пренощува, за да може да възобнови разходките си на следващия ден.
Тя ще се върне в неделя вечерта. Съпругът ми каза, че трябва да тръгнем в неделя вечер, че децата ще спят на път тази нощ и ще ми е по-лесно. Започнахме да се приготвяме да се прибираме. В неделя вечер свекърва ми се върна, тъкмо събирахме багажа в колата и слагахме децата да спят. Майката на съпруга ми беше много нещастна, тя също беше изненадана.
“Казахте, че заминавате утре сутринта. Не съм виждала внуците си както трябва. Какво имаш предвид? “Ако ти липсваха внуците, мамо, нямаше да ходиш никъде, а щеше да си останеш вкъщи с тях. Ако искаше да видиш внуците си, щеше да дойдеш сама при нас. Донесохме на теб и на сестра ти няколко подаръка, те са на терасата. Довиждане. Свекърва ми е обидена от нас. Тя изобщо не иска да говори с мен, а съпругът ми може да каже само няколко думи през зъби. И каква е нашата вина?
