Омъжих се преди три години. С годеника ми се запознахме много отдавна, когато учехме в института. Той е от провинцията. Аз съм от града. Избрахме скромна сватба, въпреки че ни струваше много пари.
Родителите ми платиха изцяло сватбата, а той каза, че е похарчил всичките си спестявания за подарък за нас. Бяхме много любопитни да разберем какъв е този подарък. Знаех, че свекърва ми притежава собствена земя и живее доста добре, така че се надявах на апартамент.
В деня на сватбата ни родителите ми ни подариха кола. Бях развълнувана, не очаквах, че ще помогнат за сватбата и ще ни купят такъв голям подарък. Но това, което ни подариха родителите на съпруга ми, беше нещо, което безкрайно впечатли мен и годеника ми.
Те ни връчиха ключовете не от нашия апартамент, а от една стара къща, която беше в съседство с тяхната къща. Подаръкът беше намек, че трябва да се преместим в нея и да я ремонтираме. Не знам откъде имахме сили със съпруга ми, но се преструвахме пред всички, че това е най-добрият подарък в живота ни.
След сватбата съпругът ми беше много обиден на родителите ми, дори не искаше да говори с тях, но аз го убедих да им прости. В края на краищата те не ни дължаха нищо, а двайсетте хиляди за апартамента можехме да изкараме сами. Къщата остана затворена, въпреки че мъжът все още имаше документи на свое име. И сега, през февруари 2022 г., ние бяхме сред първите, които напуснаха града си… Излишно е да казвам, че нямаше къде да се върнем.
Апартаментът на родителите ми, къщата им и улицата, на която се намираше, бяха превърнати в купчина тухли. Не знам дали някога ще бъде възстановена. Сега сме в родното село на съпруга ми. Всички живеем заедно в къща, която получихме като сватбен подарък. Това е стара къща, но се оказа изненадващо просторна и добре направена. Има красиви навеси и голяма зеленчукова градина. Тановете ни помогнаха с ремонтите и купиха цялото необходимо оборудване.
Съпругът ми и баща ми прекарват дните си на полето, работейки по оборудването, а аз оставам вкъщи с майка ми и свекърва ми и върша домакинската работа. Те имат три крави. Преди продаваха млякото, но аз се опитах да правя сирене от него, така че сега имаме малко производство – опашката е предвидена за един месец.
Наскоро със съпруга ми си спомняхме за сватбата ни и как получихме ключовете за прекрасната ни къща. Много добре, че бяхме достатъчно умни да реагираме спокойно, да не вдигаме шум и да поддържаме семейните отношения. Животът е много интересно нещо и човек не трябва да гори мостове, кой знае, може би този мост ще го спаси някой ден. Той ни спаси.
