Преди една година почина майка ми. Да убиеш най-близкия и скъп човек боли три пъти. След раздялата, от петнайсетгодишна възраст той ме отгледа. Мисля, че не беше лесно. След раздялата те не се свързват с баща си. По неизвестни за мен причини той се оттегли напълно от моето възпитание.
Многократно се опитвах да разбера причините за поведението му, но той не искаше да ме вижда. Баща ми ме обичаше много. Беше срамно да се натъкна на такова поведение от страна на местен човек. В юношеството това стана доста болезнено очевидно. След раздялата майката така и не си намери никого и заживя сама.
Тя си отиде от този свят доста рано, беше само на петдесет години. След това не докоснах вещите ѝ, едва след една година реших да ги разглобя. В най-отдалечената кутия, неочаквано за мен, намерих купчина писма. Кореспонденцията беше с Юджийн; не познавах такива познати на майка ми. Писмата бяха намерени в друга кутия.
Първите бяха получени преди десет години. Мъжът бил убеден да се освободи от страха и да поправи грешката от младостта, събрали се отново. Всичко това наистина ме обърка. Разбрах, че Юджийн е бил някакъв любовник от младостта си.
Реших да се обърна към ръководството и да разбера всичко. Адресът ме отведе до селото на майка ми, която напусна след неговата възраст. С роднините майка ми имаше обтегнати отношения. Посрещна ме един сив мъж, не очакваше гости и беше изненадан. -Един ден, аз съм дъщеря на Ирина Игоревна, имам въпрос. Намерих писмата.
Мъжът замръзна, а после се приближи и ме прегърна. Каза ми цялата истина. Оказа се, че мъжът, когото цял живот съм смятал за свой баща, не е той. Мама и Юджийн се запознали в училище, но връзката на родителите им попречила. Те изпращат Юджийн във военно училище, намиращо се в столицата. Връзката им е прекъсната.
След заминаването му майка ми открила, че той е баретик. Тя се страхувала от срама в селото, затова решила да се премести в града. Там се омъжила за баща ми, а бракът бил прибързан. Баща ми смяташе, че е негово дете до петнайсетгодишна възраст. На петнайсет години ми поставиха погрешна диагноза “глисти” и започнах да проверявам роднините си за съвместимост за преливане на венци. Ето къде се оказа всичко.
След това баща ми си тръгна. Юджийн намери барато на майка си години по-късно. Той вече е на четиридесет години. Искаше поне на стари години да заживее с костелив мъж, но майка му каза, че е твърде късно. Всичко казано дотук – мъжът се отметна от една злобна кална зоологическа градина.
