“Фукет, от когото имам дъщеря веднага след раждането, изчезна веднага и аз останах сама с детето. За съжаление не можех да си го позволя, затова реших да оставя малката Кася на грижите на баба ѝ и дядо ѝ.
През годините им изпращах пари всяка седмица, за да не липсва нищо на малката. Отлагах спестяванията си настрана с мисълта, че ако тя отиде в колеж, ще й наема апартамент. Мислех, че родителите ми ще се погрижат за контакта ни, оказа се, че не говорят за мен толкова добре, колкото си мислех.”
Направих го заради нея Не исках да я оставям в Полша само с баба ѝ и дядо ѝ, но нямах избор. Момчето, в което бях влюбена, си играеше с мен и просто си тръгна. Исках по някакъв начин да залепя тази връзка, но той вече имаше друг поглед върху себе си.
Дори в онези дни ми беше трудно да получавам издръжка и накрая имах смешните 500 злоти за една малка. Трябваше да напусна. Отначало мислех, че е за година или две. Когато минаха десет години, исках да се върна, но майка ми каза: “Кася се справя много добре тук, тя работи повече. Ако искаш, можеш да идваш по-често, но къде в Полша ще печелиш толкова добре…
Не знам защо я чух така. Може би заради тази представа за безработицата в Полша все пак не исках да се връщам. Но шофирах редовно, за съжаление дъщеря ми ставаше все по-зряла. Започна да има свои афери и понякога, когато се появявах в семейния дом, се оказваше, че тя е заминала някъде на екскурзия с приятели. Чувствах, че се отдалечава от мен.
Дъщеря ми ми изкрещя и ми разби сърцето Няколко дни по-късно заминах за Полша. Подаръците бяха опаковани, билетите – купени. Бях щастлив за тази Коледа, защото исках да кажа на Кася, че след Нова година ще се върна в Полша за постоянно и ще си купя.
Дъщеря ми ме удари… Слушай, тази година не идвай у нас за Коледа. Не е нужно да си толкова уморена и да идваш тук насила. Нямаш време за мен, по-добре се погрижи за живота си. Весела Коледа. Чух го по телефона. Ръцете ми паднаха. Но как е това? Аз нямам време? Ще отида при нея сега… Обадих се на родителите си.
Майка ми каза, че ще е по-добре, ако остана в Англия, защото така или иначе рядко идвам, така че няма нужда да правя нещо допълнително. Тя добави, че Кася се справяла отлично и без мен и че не искала да ме вижда. Моето дете, моята малка Кася – нима тя вече не е моя? Загубих ли я завинаги? Какво да правя? Да я водя и да й говоря насила? Давате ли й време?
