Майкъл седеше на една пейка на площада пред болницата и плачеше. Днес той навърши 85 години, но нито синът, нито дъщеря му дойдоха да го поздравят; съседката Анна Сергеевна обаче я поздрави и дори ѝ подари малък подарък. А медицинската сестра Анета ми подари ябълка в чест на рождения ми ден.
Пансионът беше приличен, но персоналът като цяло беше безразличен; разбира се, всички знаеха, че възрастните хора довеждат тук да живеят децата си, за които те се превръщат в бреме. А Майкъл доведе сина си тук, както казваше, за да си почине и да се излекува, но в действителност просто пречеше на снаха й. В края на краищата апартаментът беше неин, а после синът й я убеди да напише за него договор за дарение. Когато я помолил да подпише документите, й обещал, че ще живее така, както е живял вкъщи.
Но в действителност се оказало друго, веднага преместили цялото семейство в него и започнала войната с годеницата й. Тя винаги била недоволна, готвела по неправилен начин, оставяла мръсотия в банята и много други неща. Синът отначало се изправи, а после спря, започна да крещи. После Майкъл забеляза, че те започнаха да си шепнат за нещо и щом той влезе в стаята, млъкнаха.
Една сутрин синът ѝ започва да говори, че трябва да си почине и да получи медицинска помощ. Майката, като го погледна в очите, попита с горчивина: “Даваш ли ме на трудовата постройка, сине мой?” Той се изчерви, почервеня и отговори виновно: “О, хайде, мамо, това е само санаториум. Ще полежиш един месец и после ще се върнеш у дома.” Той я въведе, бързо подписа документите и побърза да си тръгне, като обеща да се върне скоро. Появи се само веднъж: донесе две ябълки, два портокала и попита:
“Как си? ” И без да чуе края, избягала някъде. Така живяла тук вече втора година. когато минал един месец и синът ѝ не дошъл за нея, тя се обадила на телефона в дома си. Отговорили непознати хора, оказало се, че синът е продал апартамента и не се знае къде да го търси сега. Няколко нощи Майкъл плака, защото така или иначе знаеше, че няма да я приберат вкъщи, че сега ще рони сълзи. Освен това най-обидното е, че веднъж е обидила дъщеря си заради щастието на сина ѝ.
Майкъл е роден в Дендрариума; там се е и оженил, за съученика си Питър. Имаше голяма къща, ферма. Не живяхме дълго, но и не умряхме от глад. И тогава един съсед от града дойде на гости на родителите си и започна да разказва на Питър колко добре се живее на моста. И заплатата е добра, и жилище ти дават веднага.” Петър се запалил, така че ето че започнахме. Аз съм убеден. Продадоха всичко в града. Що се отнася до жилището, съседът не изневерил, апартаментът бил даден веднага.
Мебелите също били купени от един стар Запорожец. Именно в този Запорожец Петър попаднал на злополука. мъжът починал в болницата на втория ден. След погребението Михаела остана сама, с две деца на ръце. За да се нахраня и облека, трябваше да мия пода на входовете през нощта. Мислех, че децата ще пораснат и ще помагат. Но не се получи. синът й изпадна в лошо състояние, наложи се да вземе пари назаем, за да не влезе в затвора, и после две години плащаше дълговете й.
Тогава дъщеря ми Даша се омъжи и имаше дете. До една година всичко беше наред, а после синът ми започна често да боледува. Тя трябваше да напусне работата си, за да ходи по болници. Лекарите дълго време не можели да поставят диагноза. По-късно му открили някакво възпаление, което се лекува само в институт. Но има и такава опашка. Докато дъщеря ми ходеше по болници, мъжът ѝ я напусна, най-малкото напусна апартамента.
И така някъде в болницата се запознала с вдовец, чиято дъщеря имала същата диагноза. те се харесали и започнали да живеят заедно. А пет години по-късно тя се разболяла и й трябвали пари за операция. Анна имала пари, искала да ги даде на сина си за първата вноска за апартамента. Е, когато дъщеря ѝ поискала, съжалила, че е похарчила пари за непознат човек, защото синът ѝ имал нужда от повече пари. Е, тя отказала.
Дъщеря ѝ била много обидена на нея и при раздялата казала, че вече не е нейна майка и кога ще ѝ е трудно да не се обръща към нея. и двайсет години не си говорили. даша излекувала мъжа си и те взели децата си и отишли да живеят някъде край морето. Разбира се, ако беше възможно да върне всичко назад, михаил щеше да постъпи по друг начин. Но не можеш да върнеш миналото. Майкъл бавно се надигна от пейката и тихо тръгна към пансиона. Изведнъж чува:
– Мамо!Сърцето ми изтръпна. Той се обърна бавно. Дъщеря. Даша. Краката ѝ се подкосиха, едва не падна, но дъщеря ѝ се затича и я вдигна. – Най-накрая те намерих… Брат ми не искаше да ми даде адреса. Но аз го заплаших със съд, че съм продала апартамента незаконно, затова веднага се разведох с него. с това те влязоха в сградата и седнаха на един диван във фоайето.
– Извинявай, мамо, толкова дълго не съм ти говорила. Отначало бях обидена, после отложих всичко, срамувах се. А преди една седмица сънувах сън за теб. Това е като да вървиш през гората и да плачеш. изправих се, но сърцето ми беше толкова тежко. Разказах всичко на съпруга си, а той каза, че трябва да отида и да го върна. Пристигнах, а там непознати хора, които не знаят нищо. дълго търсих адреса на брат ми и го намерих. и ето ме тук.
Събери си нещата, ще дойдеш с мен. Знаеш ли каква е нашата къща? Голяма, на брега на морето. И съпругът ми ме наказа: ако майка ми се разболее, заведи я при нас. Михаела се притисна с благодарност към дъщеря си и започна да плаче. Но това бяха сълзи на радост.
