На Джулия ѝ се наложи да излезе в снежната буря, въпреки че наистина не ѝ се искаше. На път за вкъщи тя забелязва баба си на автобусната спирка. Беше странно, защото възрастната жена седеше сама и гледаше надолу. Не чакаше автобуса. “Бабо, чакаш ли някого?”
Джулия попита: “Не, кого мога да чакам, само мен. – Ще замръзнеш, позволи ми да те заведа на топло място. Джулия извика такси и двете с баба ѝ се прибраха вкъщи. Джулия показа на баба си банята и отиде в кухнята, за да направи бързо вечеря. Когато баба се нахранила, седнали заедно в хола, Юлия искала да попита: – Какво се е случило с баба ми, но някак си не посмяла. Тогава баба започнала да разказва:
– Имам единствен син, Костя, дадох му късен храм на 38 г. А на мъжа ми една година по-късно ми спря сърцето. Трябваше да отгледам сина си, беше много трудно. А Костик израсна толкова непослушен. В резултат на това той отгледал момче, учил в университет и след това работил.
Беше време да се ожени, той имаше булка – Мая. Само че тук Мая не ми харесваше, не разбирам защо. В този момент очите на Джулия се напълниха със сълзи. Баба продължи: “Тя винаги намекваше, че съм ненужна в тристаен апартамент.
А после забременя и дори не се срамуваше да ми каже в очите, че съм ненужна в тях. Тогава Мая разбра, че имаме семейни пръстени, и хвърли барабана, защото тези пръстени още не са на пръстите ѝ. Такива избухвания имаше всеки ден. А днес казаха, че отиваме в магазина за бебешки неща.
Само че тук ме оставиха на една спирка в непознат район, а самите те си тръгнаха. След разказа баба ми се разплака. На Юлия също много ѝ се искаше да плаче. как можеш да оставиш майка си на улицата в студа. От този ден нататък баба беше оставена да живее с Юлия. След работа тя посрещаше Юлия с вкусни понички или пайове. Вечер гледаха заедно телевизионни предавания.
Джулия беше много близка с тази мила баба. Веднъж Джулия се върна вкъщи, само че телевизорът работеше толкова силно. Беше странно, защото баба му изневеряваше преди пристигането на момичето. Джулия влезе в коридора, в кухнята, в стаята – баба не беше там. Само вратата на банята беше отворена и баба лежеше на пода. Джулия веднага се обади на линейката и на полицията. Бабата си тръгнала още същия ден.
Минал един месец и тогава някакъв мъж в скъп костюм се появил на работа при Джулия: “Кой си ти? Какво право имаш да вземаш това, което ми принадлежи? Ще получа справедливост, ще изтръгна всичко от теб в съда. Оказа се, че баба ми е прехвърлила апартамента и семейните си пръстени на Юлия, а синът ѝ Костик и Мая са останали без нищо.
