Майка ми беше любовница на женен и богат мъж. В резултат на тяхната връзка се родих аз. Баща ми не ни помагаше и не идваше да ме посещава. Нямахме постоянен дом, дори се местехме, а майка ми често сменяше работата си.
Когато бях на пет години, тя срещна друг мъж и искаше да бъде с него, но постави условието, че ако остане сама, той ще я отведе. Тя просто и лесно размени сина си за този мъж. Завела ме при баща ми и ми дала всички необходими документи. Почука на вратата на апартамента му, чу как ключалката се отваря и си тръгна. Аз останах на мястото си. Баща ми отвори вратата и се парализира, когато ме видя. Веднага разбра кой съм. Заведе ме в апартамента си.
Жена му ме прие добре, както и децата им – дъщерята и синът. Първо баща ми искаше да ме заведе в сиропиталището, но жена му не му позволи, аз съм невинна, само свястна жена. Първо чаках майка си и мислех, че тя ще се върне след мен. После спрях и започнах да наричам жената на баща си майка. Баща ми не поддържаше топли отношения с никое от децата си, камо ли с мен. Смяташе ме за допълнителна уста, но въпреки това ме подкрепяше, както и другите членове на семейството. Самият той беше много доминантен мъж.
Когато се прибра, всички се затворихме в детската стая и се опитвахме да не привличаме вниманието му. Жена му не можеше да напусне отмъстителния си съпруг, който не искаше да издаде децата си. Години наред тя страдала от неговите партии и гневни атаки.
Научила се да го избягва, а когато е необходимо, да потиска гнева му и да ни предпазва от екзалтации и крясъци. В къщата цареше спокойствие, знаехме графика на часовете и не разстройвахме баща си. Най-важното е, че нямахме усещането, че се нуждаем от нещо, а мама ни даваше любов и привързаност за двама. И когато тя се премести при друг млад любовник, всички издишахме. По това време бяхме почти възрастни. Сестра ми и брат ми бяха завършили училище.
Бяхме на една и съща възраст, така че се подготвях за последните изпити в училище. Това е всичко, трима абитуриенти. Помогнахме си един на друг, като си взехме нещата. Всеки от нас мечтаеше да стигне до прочутия институт. Въпреки че бащата не беше добър към нас, той обеща да ни даде образование и удържа на думата си. Успяхме да влезем, да учим и да имаме мечтаните съюзи.
И тогава баща ни почина. Той остави добро наследство. Последната му любовница не получи нищо – тя просто не се омъжи за него. И всички ние станахме законни собственици на компанията му и големите парични сметки. Продължихме да развиваме компанията. Дойде време, когато трябваше да отидем в чужбина и да отворим клон. Решихме да оглавим този клон и аз предложих да взема майка ни с мен – тя заслужаваше пътуване до топлата страна повече от всеки друг.
Сестра ми и брат ми подкрепиха идеята ми. И тогава дойде денят, в който трябваше да заминем. И изведнъж дойде майка ми. Познах я веднага. Споменът ми от детството пазеше формата ѝ в продължение на много години. Когато разбра, че си тръгвам, изведнъж реши да си спомни за мен: “Сине, аз съм истинската ти майка. “Сине, аз съм истинската ти майка! Нима си ме забравил? Толкова си остарял.
Беше ми толкова тъжно и се страхувах за живота ти. Нека най-сетне заживеем заедно!” Бях изненадан от нейната болка: “Разбира се, че те помня! “Разбира се, че те помня! Спомням си, че избяга от вратата и ме остави много млада. А ти не си ми майка. Майка ми сега е с мен. Аз също не искам да се срещам с теб.” Тя се обърна и си тръгна. И аз не съжалявам за това нито за миг. Майка ми е тази, която не се страхуваше да вземе дете на чужд съпруг, която ме отгледа с любов и нежност.
Тя седеше с мен, когато бях болна, беше до мен, когато сърцето ми се разтуптя за първи път, утешаваше ме след караници с приятелите си, учеше ме, прощаваше ми постъпките и глупостите, търпеше тийнейджърските ми язви, никога не ми каза, че не съм нейна собственост. За нея аз се превърнах в син, за мен тя се превърна в майка! Нямам друга майка! Отидохме с нея в друга страна и там се запознах с бъдещата си съпруга, майка ми много я обичаше и те са в добри отношения.
Майка ми не се намесваше в личното ми щастие, освен това беше решила да подреди живота си. Срещна добър мъж и аз бях за нея. Тя заслужаваше късмета! Майка ми пътува много и често посещава децата и внуците си. Гледам щастливите ѝ очи и осъзнавам, че съм щастлива, че я имам в живота си. Тя е моят ангел-хранител!
