– Здравейте, казвам се Майкъл. Миналата година бях на почивка със съпругата ти… Моля те, не ме гледай така. Слабият мъж, който бе позвънил и подхвърлил информацията на хазяина, пребледня, когато видя как лицето на Стас почервенява и юмруците му се свиват. Грешиш – промълви гостът. “Ела тук” – Стас го хвана за яката и го дръпна в апартамента.
“Какво правиш?” – изкрещя Майкъл. “Остави ме да свърша!” “Значи още не си ми казал всичко? Сега ще ми кажеш всичко! Ще ти кажа всичко! “Разбира се, че ще ти разкажа. Затова дойдох тук. Само не ме гледай така. Страх ме е. Искаш ли да те целуна? Не е нужно да ме целуваш. Просто слушай. Какво слушате? “Как си спал с жена ми?”
– Нямаше нищо. И не можехме да бъдем. Имам съпруга и деца. Значи сте изневерили и на жена си? Не съм изневерявал на никого. Погледни снимката. Момиче в инвалидна количка!” – Значи искаш да убиеш едно болно момиче? Стас хвана Майкъл за гърдите.” – Но най-сетне ме чуйте! Ето една нова снимка. Момичето вече стои. Сама! Разбирате ли? Не. Защото не ме оставяш да говоря спокойно.
Жена ви излекува дъщеря ми! Как я излекува? Той не е лекар! – Но ти е дал пари назаем! – Значи моята Анна ти е дала пари, за да излекуваш дъщеря си? – Да, даде. – Подозирах, че е светица! – Стас помръкна объркано. – Точно така! Светец. Да предложиш такава сума пари на непознати? Не, разбира се, обещах, че ще върна всичко на стотинка. Затова дойдох и ти донесох сто хиляди.
Това е половината. Ще получа другата половина, когато я събера. Вероятно до една година. Просто си помислих, че може да ти трябват пари. Пари? Какви пари? Опитваш се да развалиш представлението на жена ми с някакви пари? Тази свята жена?! Искаш ли да я обидиш?” – Пази Боже. Не искам да обиждам Анна Илицна.
“Но ние се молим за нея като семейство.” – Знае ли Анна, че момичето ходи? – Не. – Така че нека да го направим. Ти и цялото ти семейство ще дойдете у нас в неделя. Ще изненадаме Анна. И ще забравим за парите. По-добре ги похарчете за подобряване на здравето на дъщеря си.
