Отгледах дъщеря си Настя сама.Майка ѝ, танцьорка, се влюби в свой колега преди пет години и се премести с него в Лондон. По това време дъщеря ни беше едва на осем години. Една съседка, Валентина Ивановна, постоянно се оплакваше от дъщеря си. Казваше, че тя замърсява детската площадка. Вярвах на дъщеря си, но тази съседка ми лазеше по нервите. Извадих телефона си и набрах номера на дъщеря ми. – Да, татко! – Колко време ще бъдеш навън?
– Защо? – Върни се вкъщи и ми покажи дневника! Настя мърмореше и казваше: – Ти ме пусна до единайсет, помниш ли? Дневникът е на масата, виж сама. И предайте моите поздрави на Валентина. Какво мога да кажа? Тя е примерна дъщеря. Има отличници в дневника си. Къщата е чиста и подредена. Дъщеря ми дори се научи да готви. Тя спести пари и си купи готварска книга, за да се научи да готви.
Вечер прекарва времето си с приятели, а през деня – вкъщи. Тя е умно момиче. Тъй като е израснала без майка, й се е наложило да порасне по-рано. Настя чувствала, че е по-зряла и отговорна от връстниците си, и това много ѝ харесвало.
Никога не сме говорили за майка ѝ. Тя не ме питаше, а и аз самият не исках да говоря за нея. Веднъж се опитах да уредя личния си живот с един счетоводител от нашата компания. Тя беше на двадесет и девет години. Самотна и с леко наднормено тегло жена. Фактът, че имам дъщеря, не я притесняваше.
Веднъж изпратих Настя при баба ѝ за уикенда и доведох Оля в моя дом. Оля хареса реда в нашата къща. Тя се притесняваше, че Настя няма да я приеме. Настя се уморила да остава при баба си и решила да се прибере у дома. Но майка ми не можеше да се свърже с мен.
Когато Настя се прибра вкъщи, първото нещо, което каза, беше: “Какви са тези червени парашути, които висят на балкона? Оля беше много обидена. Тя никога не се върна. По-късно се срещнахме при нея, но нищо не се случи. За известно време бях ядосан, но човек може да има личен живот извън дома. Но един ден, когато Настя вече беше на шестнайсет, на вратата се позвъни. Отворих вратата и това беше Ира, майката на Настя. – Здравей, Серхия…
– Какво искаш тук? – попитах рязко. – Току-що слязох от самолета – Ира беше объркана. Аз мълчах. – И… и къде да отида? Обърнах се и просто отидох в кухнята. Главата ми беше объркана, а в ушите ми бръмчеше. Тя не се беше променила много за толкова много години. Защо беше дошла? Най-накрая вкара куфара си в къщата и влезе в кухнята. – Сергей? Не се ли радваш да ме видиш? – Приключи ли творческото ти търсене? Настя и аз не те очаквахме.
“Но… тя има нужда от майка си – каза Айра. Отидох в стаята на Настя. Обясних й какво се случва. Тя каза, че не иска да има такава майка. Знаех обаче, че не мога и да я виня, защото все още не се бяхме развели. В резултат на това Айра остана. Тя се опита да стане част от семейството.
Но Настя не я приема. Колкото и да се стараеше Ира. В крайна сметка Ира скоро се изнесе и преди да си тръгне, предложи да се разведем. Аз исках да го направя. И ние се разделихме доста бързо. Всичко се върна към нормалното. Настя учеше, вършеше домакинска работа, излизаше вечер с приятелите си. Не знам как го направих, но дъщеря ми израсна като прекрасен човек. Тя влезе в юридическия факултет.
В университета тя започна да се среща със своя състудент Вадим. Той често ни посещаваше. Беше толкова надежден човек, харесвах го. Веднъж я попитах: “Настя, кога ще се омъжиш? Тя отговори: “Всичко идва с времето си, татко. Засега трябва да се съсредоточа върху кариерата си. Но аз имам семейство. Вие сте моето семейство. Винаги съм се чувствала така, но сега не можех да сдържа сълзите си.
