Майката на Ксюша не носеше тоягите. Никой не знаеше кой е бащата на момичето. Ксения е отгледана от баба си. Сега тя е на двадесет и шест години и работи като пощальон в своето село. Разнася вестници и списания. Тя е дружелюбна към всички, усмихва се на всички.
Особено внимание отделя на чичо си Семен. Защо? Момичето не знае. Тя просто се чувства спокойна до него. Чувства се в безопасност. Ксения наистина не се нуждае от защита. Всички знаят, че тя е приятелка на Стас. Тя се ползва с уважение сред жителите на селото. Но фактът, че Стас я ухажва, я кара да се чувства по-сигурна.
Ксюша с удоволствие приема ухажванията на първия мъж в селото, но е поставила условие – ще се омъжи за него, когато той има собствена къща. И така, момчето се старае, като строи нова къща. Но той работи като тракторист, което означава, че ръцете му са пълни. Не може да отделя много време за строителството. “Чичо Семьон, донесох ти няколко вестника – вика весело Ксения от портата.
– “Влез, Ксюша, ще ти дам чай.” – Благодаря, чичо Семен, – момичето идваше при мъжа, подаваше му вестниците и започваше да му разказва за новините в селото и, разбира се, за собствените си работи…
Ксюша вероятно е единственото момиче, което влиза в къщата на Семен. Халина, свадливата и скандална съпруга на Семен, така плашеше останалите селяни, че никой не пристъпваше прага им. Но тя търпеше Ксения. По-точно, веднъж се опита да се скара на момичето, но съпругът ѝ веднага я постави на мястото ѝ.
Оттогава тя не смееше да каже нищо на Ксения. Въпреки това, откакто се помни, се е чувствала обгрижвана от чичо си Семен. Той й построил люлка в двора на баба й и обикновено й помагал в домакинската работа. Мъжките ръце са толкова необходими в провинцията. И тогава, когато Ксюша ходеше на училище по горската пътека, всеки път срещаше чичо Семен, случайно, разбира се.
Минаха години, баба ѝ си отиде, намръщената леля Галя си отиде, а единственият човек, от когото се интересуваше (освен от Стас), беше чичо ѝ Семьон. – Чичо Семьон, донесох ти вестника! Тишина. – Чичо Семьон, къде си? Момичето влезе в къщата. Семената бяха на пода.
До тях лежеше плик. Ксения се втурна към съпруга си, като автоматично сложи плика в джоба си. Беше твърде късно… След като изпроводи чичо Семен в последния му път, седейки вкъщи, тя си спомни за плика. Извади го, отвори го и започна да чете. “Ксения, дъщеря ми, ако четеш писмото ми, това означава, че вече не съм жив. Трябва да ти кажа истината – аз съм твоят баща. Ти си моя дъщеря. Винаги съм те обичал.
Не ми се сърди, моето момиче, че не съм ти казал за това, когато бях жив. Не исках да те клюкарстват кръстниците, а моята Галя можеше да съсипе живота ти. Ако майка ти беше жива, всичко щеше да се развие по друг начин. Съжалявам!” За два месеца Стас завърши къщата. Но Ксения го помоли да отложи сватбата с още една година. Тя беше твърдо решена да се придържа към бащиното си име.
