Когато се омъжих, съпругът ми Витя каза, че непременно трябва да отидем в къщата на майка му в селото, за да видя дома му и мястото, където е прекарал детството си.
Съгласих се, но само при условие, че ще отседнем в хотел. Беше ми трудно да остана в дома на свекърва ми, не исках да я смущавам, а и се страхувах. Свекърва ми ни посрещна добре и ни изпече много вкусотии.
Но беше разстроена, че не останахме да пренощуваме. Накара ме да й обещая, че следващия път непременно ще останем в дома й. Аз само поклатих глава, защото знаех, че следващият път няма да е достатъчно скоро. Останахме за известно време и се прибрахме вкъщи.
А съпругът ми има по-голяма сестра, тя вече има две деца. И така, дойде лятото, а свекърва ми скучаеше по внуците си и реши да дойде в столицата за 10 дни. С Вита я посрещнахме и я заведохме в дома на сестра ѝ. Тя реши да остане при дъщеря си, защото апартаментът ѝ е голям и може да прекарва повече време с внуците си.
Програмата ни за забавления за свекървата беше наситена. През първия ден сестрата на Вити приготви голяма вечеря за цялото ни семейство. На втория ден заведохме свекърва ми на разходка из града, на различни забележителности и интересни места.
Водихме я в паркове, кина, кафенета. Когато двамата с Витя работехме, тя гледаше внуците ни. А в последния ден от престоя ѝ сестрата на съпруга ѝ отново събра всички в дома си, вечеряхме, а на следващата сутрин заведохме свекърва ми на гарата. Едва няколко дни по-късно получих новината, че свекърва ми е много ядосана на мен, дори не искаше да говори с мен по телефона.
– “Витя, какво става? Направих ли нещо, с което да обидя майка ти тези дни?” – Работата е там, че ти не си я поканил да ни гостува, затова тя е разстроена. -Но ние имаме едностаен апартамент, а тя е на гости на внуците си, така че не исках да я разсейвам.
