Разликата между мен и брат ми е осем години. Той е по-голям. Ожени се преди три години. Искаше да живее със съпругата си, за да не се налага да живее с нашите родители.
Нямаше друга възможност. Наемът струва много пари. Омъжена съм от седем години, имаме петгодишен син и тригодишна дъщеря. Съпругата ми е от Варшава. Ето защо се преместих там.
Или по-скоро там се запознахме. Намерих си работа в столицата и успях да си купя малък апартамент. Често се прибирах у дома през уикендите. След като се омъжих обаче, рядко посещавах града си. С Марта купихме друг, по-голям апартамент, за да имаме повече място за децата. И оставихме този, само за в бъдеще.
От време на време го давахме под наем. Наскоро получих съобщение, че брат ми и семейството му ни идват на гости и ме чакат на гарата. Веднага отидох там и, разбира се, се зарадвах да видя брат си. Отдавна не се бяхме виждали. Не съм се прибирал у дома от четири месеца. Родителите ми се обадиха.
Попитаха дали гостите са пристигнали благополучно и започнаха да намекват, че хотелите в столицата са много скъпи и че би било чудесно, ако мога да настаня Камил, жена му и сина му в стария си апартамент. Не исках да откажа, но по това време имах наематели в апартамента.
Не можех да ги изселя. Обядвахме, жена ми приготви нещо бързо. Предложи да се разходим и аз им показах града, а тя приготви нещо по-добро за обяд. Съгласих се. Разгледахме почти целия град. Ходихме цял ден и бяхме толкова уморени.
Заведох гостите на сладолед за собствена сметка, а племенника ми на въртележката. Беше станало късно, затова се прибрахме вкъщи за вечеря.Ядохме, седяхме и си говорихме известно време. От чиста глупост предложих да им извикам такси. Отначало не разбраха, помислиха, че се шегувам. Затова повторих въпроса си.
Те не ходят пеша до хотела. Не сме живели в центъра на града. Брат ми попита за апартамента ми, но съпругата ми обясни, че не сме им обещавали нищо и че апартаментът е зает. И брат ми започна да хвърля обиди в лицето ми, казвайки, че трябва да осигуря жилище на семейството си, а не да ги изхвърлям на улицата.
Започнах да предлагам различни варианти: мога да им резервирам хотел, хостел, да помоля приятели да наемат апартамент. Беше ясно, че те искат да дойдат в столицата безплатно и да живеят за моя сметка. но аз смятам, че имам право да взема решение за апартамент, който сам съм спечелил. Не дължа на никого нищо, не бих могъл да изселя наемателите, те също са хора и са платили за месец напред. Тогава той спря да ми говори. Може би наистина съм реагирала малко прекалено?
