През декември миналата година двамата със съпруга ми седяхме в кухнята и пиехме чай. Най-голямата ни дъщеря Лиза се втурна в стаята, за да разходи кучето ни.
Лиза беше пребледняла в лицето и веднага започна да крещи: “Мамо, татко, под оградата има бебе в кутия! Със съпруга ми бързо се спогледахме и изтичахме навън, защото беше много студено.
Под оградата ни наистина имаше бебе в кутия. Веднага го внесохме вътре, съблякохме го, преоблякохме го в топли дрехи и го стоплихме, а съпругът ми успя да се обади в полицията.
Служителите на реда пристигнаха, записаха наличната информация и обещаха да го потърсят. През цялото това време детето живееше с нас, да, оказа се, че е момиче.
Районът ни е селски, няма специално настаняване за деца в такива случаи, така че детето остана при нас. За няколко дни успяхме да се привържем към нея. Няколко дни по-късно полицията откри и опечалената майка, която се оказа 16-годишна ученичка, забременяла от свой съученик.
Самото момиче живее в много бедно семейство, което не е в състояние да издържа детето. Тогава аз и съпругът ми решихме да осиновим момичето.
Вече пет години сме щастливи родители на това малко чудо и никога не е имало ден, в който да съжаляваме за решението си.
