Анна разполага с три апартамента: два с две спални и един с една спалня. Всички те са наследствени. Той наема и трите. Живее с баба си в просторна къща на половин час път с кола от центъра на града. Ходи на работа със собствена кола, която й носи много добро заплащане.
“Никога не казвайте на хората веднага, че сте булка с голяма зестра. Някои хора ще ти завиждат, други ще искат парите ти”, винаги ме учеше баба ми. И Хана последва съвета на баба си… “Иска ми се това село никога да не беше влизало в къщата ми!”
Халина Петривна крещи на сина си в кухнята. Хана, която седеше във всекидневната на тристайния апартамент, чуваше всичко. “В противен случай ще трябва да отидеш да живееш с нея на село!” “Мамо, престани. Тя ни чува”, промълви Рома. Да се надяваме, че е достатъчно умна, за да намери изход! Разговорът утихна.
Анна изчака няколко минути с надеждата, че Рома ще дойде с нея. Но мъжът, който й се бе клел в любов едва тази сутрин и бе обещал да свали луната от небето, не идваше. Предпочиташе да се държи като послушен син. “За свободен човек, за свободна воля”, помисли си Анна, докато напускаше апартамента им. Разбира се, че беше притеснена.
В края на краищата тя обичаше Рома (или си мислеше, че го обича?). “Ами ако той разбере за зестрата ми? Вероятно ще се втурне след мен. Но щеше да ме предаде друг път.
Всичко, което свършва добре, е добре. Баба е права. О, колко е права!” Но колкото и да се утешаваше Анна, душата ѝ все още я болеше от обидата… Изминаха три години. През това време Анна среща Стас, влюбва се в него и се омъжва. И тогава настъпва денят, в който тя и синът ѝ се изписват от болницата, а Стас и родителите му идват да я посрещнат.
Докато предаваше сина си на баща му, Анна забеляза, че Рома и майка ѝ стоят там. “Ако вземеш това момче от сиропиталището, ще те изгоня! “Не искам синът на това същество да живее в дома ми!” изкрещя Галина Петровна. “Мамо, но каква е вината на сина ми? Ти беше този, който избра това същество за своя съпруга!
“Тя е добро момиче! От добро семейство!” Помниш ли как я похвали? Значи ти си отговорен за това, че тя се е отказала от бебето! Какво общо има синът ми с това? “Време е да разкажа на Стас за апартаментите си”, помисли си Анна на път за вкъщи.
