“Цял ден търся ключовете, но те не са намерени никъде.” – Майло, мога ли да взема ключовете ти?
Надявам се, че нямаш нищо против, защото не мога да намеря моите, сигурно съм ги изгубил – извиках на жена ми. Тя ми махна положително към якето си.
Излязох в коридора; когато пъхнах ръка в джоба си и извадих ключовете си, от него изпадна лист хартия. Вдигнах го и го прочетох. “Утре в единайсет часа ще се видим в центъра на града, близо до кафене “Астра”.” Върнах хартията в джоба на якето на жена ми.
Не исках да мисля за миналото, но по някаква причина ми се искаше да направя сцена. Мила почистваше стаята си, а ние отивахме на гости на приятели. Помислих си, че може да греша и ще е по-добре да проверя с кого ще се срещне. Хайде да отидем при Семен, закъсняваме – каза жена ми с усмивка.
Беше облечена в нова тюркоазена рокля, която подчертаваше красивите ѝ сини очи. “Женени сме от повече от петнайсет-шестнайсет години и я обичам като момче”. “Милош, утре отиваме на кино. Не сме ходили там от цяла вечност и искам да си припомня младостта. Помниш ли първия път, когато отидохме на кино?”
– “Ами, не знам… Не мисля, че е възможно, вчера обещах на Катя, че ще ѝ помогна с нещо. Добре де, хайде да вървим, закъсняваме. Тя ме излъга. Никога не можеше да скрие нещо от мен и аз започнах да се изнервям. Отговарях на въпросите ѝ с недомлъвки.
Не седяхме повече от половин час и аз исках да се прибера вкъщи, позовавайки се на главоболие. Мила беше тиха. Искаше да остане, но не спореше с мен. Когато се прибрах вкъщи, си легнах направо. Събудих се в десет сутринта, а Мила вече беше облечена и се готвеше да тръгва. – Закуската е на печката. Ще се върна скоро, не се натъжавай – Мила ме целуна по бузата и избяга. Бързо се облякох и я последвах. Когато влязох в кафене “Астра”, видях тълпа от хора, които крещяха:
“Поздравления! Поздравления!” Мила се затича към мен и ме целуна, не разбрах нищо. Опитах се да ѝ обясня какво мисля за бележката, какво мисля за предателството: “Скъпа, днес е годишнината от сватбата ни.
Знаех, че ще забравиш за нея, както обикновено, затова реших да те изкефя и да те изненадам. Бях благодарен за подаръка. Никога не забравих годишнината от сватбата ни.
