През 17-те години, в които майката на съпруга ми работеше в Италия, тя не ни помогна по никакъв начин – нито с къща, нито с апартамент, нито с каквато и да е друга помощ. Въпреки опасенията си дълго време не казах нищо, защото си мислех, че съпругата ми може би спестява пари за голяма инвестиция – къща или апартамент.
Десет години по-късно обаче свекърва ми все още живееше в стара, порутена къща и беше очевидно, че свекърва ми не е от хората, които могат да печелят или спестяват пари.
Опитах се да дам на съпруга си примери за други печелещи жени, които са инвестирали в няколко апартамента или къщи за същия период от време, но съпругът ми се ядоса и ми каза да не броя парите на майка ми. Но реалността беше такава, че тя не беше купила или инвестирала в нищо.
Когато идваше на гости, очакваше от нас да я обслужваме от главата до петите и дори ни молеше да я возим по различни задачи.Наскоро тя отново дойде на гости и съпругът ми каза, че той и баща му ще останат при нас за празниците.
Нямах никакво желание да я приема в дома си, особено след като тя не предложи никаква финансова помощ, дори когато собственият ми баща се разболя тежко в началото на тази година.
Не знам как свекърва ми се справя с доходите си и не искам да я съдя, но не мога да не се запитам защо не е направила нищо, за да помогне на единствения си син или на внуците си.
