Бях в магазина до къщата ми, когато влязоха две деца: момче и момиче. Когато попитах защо искат мен и сина ми, момчето каза, че са ми внуци. Арсений, така се казваше момчето, взе сестра си на ръце, когато тя започна да плаче.
Когато погледнах момичето, веднага разбрах, че то е дъщеря на сина ми. Толкова много приличаше на него. А момчето беше копие на бившата ми снаха. Взех на децата малко бонбони и се прибрахме заедно. Вкъщи те ми разказаха какво се е случило и как са намерили апартамента ми.
Оказа се, че настоящият съпруг на снаха ми е изхвърлил децата от къщата, докато тя е била в болницата. Мъжът им казал, че децата им пречат. Намериха ме, защото момчето си спомни пътя и апартамента ми. Бях шокиран, защото той беше само на шест години.
Докато слагах момичето, Арсений ми разказа всичко. На следващата сутрин взех децата и заедно отидохме в родилния дом. Трябваше да видите изражението на лицето на бившата ми снаха, когато ме видя, дори с децата.
Веднага започна да крещи, да пита какво правим тук, а когато я попитах дали не се радва, че има деца, тя каза, че мога да ги взема при себе си. Нямала нужда от тях. Веднага взех децата, писах на сина си за всичко: той живееше в Германия.
Той ми отговори още същата вечер, а след два дни беше тук. Той оформи всички документи и ние взехме децата. Бившата ми снаха с радост подписа всичко и ми даде вещите на внуците си. Записах внука си на училище, а внучката – на детска градина близо до дома ми. Синът ми ми благодари, че не съм изоставила децата си; как бих могла?
Сега живеем заедно, и четиримата, а децата са щастливи, добре хранени и здрави. И аз се радвам, защото много исках да виждам внуците си, но поради обстоятелствата не можех.
