Този уикенд синът ми отново дойде сам и направи списъка, който снаха ми беше подготвила, за да се върне от селото. Много се ядосах на това, но реших да си замълча.
Не можах да устоя, когато дъщеря ми ми се обади с пожелание. Със съпруга ми се бяхме преместили в провинцията, когато синът ни се ожени и дъщеря му се роди. За да не живеем в тесен апартамент в града, решихме да заживеем с възрастната ми майка в семейното село.
Започнахме малък бизнес и всяка година зареждаме нивите, за да имаме храна и да изпращаме сина си в града за зимата. Искам веднага да отбележа, че снаха ми бързо свикна с ролята на млада дама, въпреки че самата тя е от село.
Откакто живее в града, тя не е искала да отиде на село. Почти всеки уикенд тя има свои собствени планове и ти закони се справяш с всичко сам. Тази година казах на сина ми да дойде, дори и да е сам, защото ако не искат да ни помогнат, никога няма да мога да се справя с всичко сам.
Миналия уикенд синът ми отново дойде сам, но веднага предупреди мен и баща ми, че ще бъде там само за известно време. Той извади списък, който снаха му беше подготвила, за да му го донесе от селото. Много се ядосах на това, но реших да си мълча, защото в противен случай те ще се обидят и повече няма да видим сина и внучката си. Когато синът ми се канеше да си тръгва, снаха ми ме извика и ме помоли да дам и краставиците.
Може би беше излишно, но без да се замислям, я попитах: “Къде са краставиците, които дъвчеш?” Разговорът беше тих, докато след минута снаха ми се разсмя. Разбира се, че им дадох краставици, но много съжалявам, че младите хора ни забравят напълно. Как ще се справим, ако не сме там? Както казах, синът ми и съпругата му имат малка дъщеря.
През пролетта внучката ми често се разболява, аз пропускам детската градина и вземам първия влак, оставям цялата работа в селото, отивам да седя при нея, защото децата са заети. Последния път, когато копахме, събрах смелост и поканих снаха ми да копаем картофи в градината. И знаете ли какво?
Тя ми каза, че отиват в Закопане, за да си починат малко, защото синът ми имал нужда от чист въздух и смяна на климата за здравето си. Но ние си имаме всичко в селото. Кажете ми, добри хора, докога ще мога да издържа на всичко това? Как да стигна до тези млади хора?
