Дъщеря ми започна да учи в колеж и със съпруга ми решихме да й помогнем финансово. Даваме ѝ половината от заплатата на съпруга ѝ, което не е малка сума, особено след като тя не работи сама. След това, което видяхме…
Наскоро решихме да изненадаме дъщеря си и да посетим нейния академичен град. И знаете ли какво? Бях шокиран! Когато тя живее там, изглеждаше, че усилията и жертвите ни са били напразни. Когато стигнахме до гарата, тя ни взе и веднага предложи да отидем до апартамента ѝ с такси.
Е, знаете, че със съпруга ми винаги сме скромни, казваме, че и автобусът е добър, но тя настояваше за такси. И за такъв кратък курс платихме почти 50 злоти! Обикновено не разбирам. Как можеш да харчиш пари толкова безразборно? А после, когато влязохме в апартамента ѝ, който тя споделяше с приятеля си, тя напълно ме блокира.
Красива украса навсякъде, свежи цветя, рамки за снимки на всяка стена. Не мога да ви кажа, но защо се харчат пари за тези неща? Разбирам, че всеки иска да има хубави неща, но в края на краищата това не са неща от първа необходимост, а апартаментът е само под наем.
Знам как изглеждат студентските стаи. Сестра ми има две деца вкъщи, които учат чак в столицата, и знаете ли какво? В тях можеш да видиш скромност, чистота, но без показност. Те уважават всяка стотинка. А дъщеря ми? Изглежда, че съм изгубил представа за стойността на парите. Миналата година спестих колкото можах. Вкъщи замених течността за пране с оцет, а в магазина винаги съм на лов за промоции. Дори съм носил обувките си на обущар, за да не слагам нови.
А тя? Тя ни води в скъп ресторант, сякаш парите са на улицата. Поръча толкова много храна, че чак ми се зави свят. Не изядохме всичко, казах, че ще поискам една кутия, ще си я вземем вкъщи, а тя каза да я оставим и да не се срамуваме. Тя ми показа и две нови обувки, които наскоро си е купила.
Разбирате ли? Чудя се къде е логиката, къде е логиката? Ние харчим на всяка крачка тук, а тя харчи, без да мисли. Чудя се дали правим добре, като й даваме толкова много пари. Може би това е грешка? Сега се чудя какво да правя. Как да ѝ обясня това, без да прозвучи като обвинение, но какъв важен житейски урок?
Как да ѝ покажем, че парите, които ѝ даваме, не са просто средство за живот, а и нашето доверие и надежда, че ще ги използва добре? Имате ли съвет как да хапнем? Защото аз наистина вече не знам. Искам тя да разбере, но не искам и да я обиждам. Ако можете да кажете нещо, ще ви бъда много благодарен.
