Със съпруга ми имаме един син. Когато синът ми започна да тича из къщата, реших да нямам повече деца. Мислех, че няма да обичам второто си дете толкова, колкото първото, затова просто го родихме.
Синът ми порасна, без да се нуждае от нищо. Учеше добре, влезе в университет и когато се дипломира, решихме да му направим подарък. Продадохме стария си апартамент, гаража и колата, купихме вила в провинцията, както и двустаен апартамент за сина ни.
Той беше пълнолетен и трябваше да живее сам. След завършването си, поради липсата на работа по изучаваната професия, той отиде да работи във фабрика. Винаги бяхме в контакт с него. Имаме близки отношения и сме чували за приятелките му и той често ги водеше в дома ни. Синът ми не се е обаждал от месеци.
Пишеше много съобщения, с които имаше много работа, избягваше да ни посещава. Майчиното ми сърце ми подсказа, че нещо не е наред. По някакъв начин получих някаква информация от него. Оказа се, че си има приятелка.
Попитах го коя е тя, но разбрах само, че се казва Роксана. След този разговор мина още един месец, синът ми спря да се обажда, не идваше с приятелката си. Казах на съпруга ми да се приготви, защото трябваше да посетим единственото ни дете.
Треперех, докато пътувахме към дома му. Едва не ме удариха на входа Синът ми отвори вратата, беше уплашен, не очакваше родителите му да дойдат. Изведнъж излязоха три еднакви малки деца и Роксана, тяхната майка.
“Запознайте се с вашите баби и дядовци, вашите деца”, каза той, а ние останахме без думи. Почти припаднах при тази мисъл. Роксана изглежда на около 35 години, синът ми е на 25, а сега отглежда тризнаци? “Натали, обичам сина ти”, каза ми Роксана. Разбира се, че я обича, той взе нея и трите ѝ деца в апартамента си и се грижи за тях. Върнахме се у дома почти веднага.
Съпругът ми ме успокои. “Ако синът ми иска да има собствено дете, ще трябва ли да има четири?” Попитах риторично. Не мога да му кажа какво да прави, но се страхувам за бъдещето му. Няма да му е лесно с група като тази.
