Преди десет години съпругът ми почина и аз останах сама с две деца. Наследих майката на съпруга си, моята свекърва. Сега, когато е на 84 години, тя иска да продам жилището си, да й дам парите и тогава тя да се премести при дъщеря си. Странно? Да, така е. Едно по едно.
Съпругът ми беше труден човек, работеше в полицията, не винаги беше лесно с него. Но той не печелеше много, така че материалното благосъстояние на семейството ни винаги зависеше от мен. Имах нормални отношения с родителите си.
Участвах активно в живота им, карах ги на болници, помагах им с храната. Като цяло се отнасях към тях не по-зле от моите родители. Малко преди смъртта на съпруга ми купихме голям тристаен апартамент, направихме красив ремонт. И преместихме родителите на съпруга ми в нашата двустайна, от която се изнесохме. Досега те живееха в апартамента си в покрайнините на града.
Продадохме апартамента на баба ми и дядо ми за малка сума пари, с която съпругът ми си купи кола и добави част от собствената си. Но след това един по един напуснаха първо свекърът ми, а след това и съпругът ми. Трябваше да се съвзема, да се взема в ръце, да променя плановете си и да отгледам децата си. Свекърва ми живееше в съседство с мен. Къде трябваше да го изхвърли?
Продължих да плащам изцяло всички разходи за апартамента ѝ, защото купих апартамента със собствените си пари и той беше регистриран на мен. Тя от своя страна ми помагаше, доколкото можеше. Грижеше се за по-малкото дете, ходеше с него, взимаше го от детската градина. Трябва да кажа, че тогава тя много ми помагаше. Мина време, децата пораснаха, преместихме се в столицата, защото тук децата можеха да получат добро образование.
Свекърва ми все още живее в същия апартамент. Посещаваме я няколко пъти годишно, понякога я прибираме за месец или два. Но на нея все още ѝ липсва домът, леглото и не иска да чуе нищо. Нормално е възрастните хора да искат да живеят в апартамента ви. Това все още е игра. “Вземи го от мен.” Свекърва ми все още живее в същия апартамент. Посещаваме я няколко пъти годишно, като понякога я вземаме при себе си за месец или два. Но на нея все още ѝ липсва домът, леглото и не иска да чуе нищо. Нормално е възрастните хора да искат да живеят в апартамента ви. Това все още е игра.
“Вземи ме вкъщи” е “Вземи ме вкъщи.” Той има дъщеря, която живее на 300 мили. Дъщеря ѝ я посещава всяка година. Тази година тя навърши 84 години, все по-трудно й е да живее сама и започна да казва на съседите и приятелите си, че трябва да продам апартамента, да дам парите на дъщеря ми и тя да купи съседния апартамент. Това решение изобщо не ме удовлетворява.
Това е моят дом и аз имам деца, които един ден ще имат нужда от него. Мога да дам на свекърва си пари, но само толкова, колкото бих могъл да купя отново стария ѝ апартамент. А това е много малко… нищо за роднина, който може да си купи. Как да се справя с тази ситуация, не знам. А и не искам да обиждам възрастната си свекърва, защото през цялото това време сме живели съвсем приятелски с нея.
И не искам да се отказвам от своето, защото разбирам, че ако сестрата на съпруга ми купи апартамент за майка ми, апартаментът ще бъде неин. Мисля си, но все още не съм намерила правилното решение.
