Да кажа, че синът ми ме разочарова, означава да не кажа нищо. Винаги съм мечтала той да се ожени и да доведе снаха си. Той го направи… сега тя е на 27, а тя на 37 и тогава?
На 40-годишна възраст мъжът все още няма да има нищо за себе си, а жена му ще е на 50 и какво ще прави с нея? По различни начини. Някои казват: “Какво ти пука?” Нека снаха ви помисли, след 10 години синът ѝ ще я напусне, намерете си млада. Не ми става по-лесно да водя тези разговори.
Да, сега съм само на 48 години, между мен и избрания ми син Ярослав има само 11 години разлика. Учил съм, учил съм, учил съм и за кого? За старите? Синът Андрей израства като единствен син в семейството. Баща ми напусна семейството много отдавна, момчето не беше навършило и пет години Оттогава Андрю е единствената утеха не само за мен, но и за баба ми и бездетната ми сестра. Кандидат на икономическите науки, красив, атлетичен.
Има собствен апартамент, наскоро си купи нова кола, а сега всичко получава тази. Ярослава всъщност е на 37 години, макар че трябва да се признае, че изглежда на не повече от 30, има апартамент и 8-годишна дъщеря от първия неуспешен брак. Най-важното е, че знаеха, че не ги одобрявам, ожениха се тихо, ненатрапчиво. Дори не можах да играя на сватбата на единствения си син, а те ми отнеха радостта.
А Андрю е щастлив: аз я обичам. Бракът не променя нищо. А дъщерята Ярославл е красива. Не го казахме, защото знаехме, че няма да мине без сцена. Те дойдоха да живеят в апартамента на Андрей и наеха жилището му. Дори не мога да се доближа до сина си, станали са някакви отчуждени. Наскоро синът ми обяви, че ще има дете.
Какво да й кажа? Дъщеря? И Андрей е отговорен, сега той ще я остави за нищо. Той ще страда докрай. Но аз, не той. Няма да го приема, за нищо на света няма да приема Ярославъл. Където и да отида, ще говоря със сина си, с внука или внучката си. Но няма да го приема. Тя го увива около пръста си, слага го на устата си.
Но сестра ми ме предупреждава, че Андрей няма да ми роди внуче, ако се отнасям така с жена му. “Колко ще живеят – тяхна работа”, съветва сестра ми. Не се заблуждавайте, за вас ще е по-зле. Ето каква е ситуацията. Вече не знам какво да правя. Не искам да загубя сина си и не искам да се омъжа за такава снаха.