Синът ми дойде и каза, че ще се жени. Казах, че сега никой не прави това, хората първо живеят известно време заедно и после отиват в службата за гражданско състояние.
Но синът ми не иска да ме слуша, затова му влияе годеницата му, Сара иска да се оженят и това е всичко! И въпреки че самата тя няма и стотинка за душата си, дошла е в града заради колежа, родителите ѝ имат две по-малки деца вкъщи – няма на кого да разчита, трябва да свързва двата края.
И синът ми се влюби. Не са минали шест месеца, откакто са се запознали, а те вече са й предложили брак, сватбата предстои и най-важното – искат да изселят наемателите ми. Имам още един апартамент, отдавам го под наем и с парите, които получавам от това, че отдавам живота си под наем за цял месец. Разбира се, че съм против. Питам го дали си мислил за мен? Какво трябва да правя сега, с какви пари да живея?
Нямам пенсия и няма да имам. И вместо да си намеря работа, синът ми препоръча да си намеря работа някъде, поне като касиерка, поне като чистачка, защото той наистина има нужда от апартамент. Отгледах сина си сама, разведох се с баща си, защото той често се прибираше пиян. Освен това мъжът беше успешен бизнесмен, но приятелите му и срещите в кафенето бяха по-важни за него, отколкото семейството му.
Дълго време търпях всичко, но накрая не издържах, взех сина си, заживях с майка ми и подадох молба за развод. Скоро съпругът ми напусна. Синът ми и аз заехме неговия апартамент. Почистих го и започнах да го давам под наем.
Бързо напуснах работата си, която започнах след развода, и се грижех за бебето, за щастие някак си имахме достатъчно пари. Тримата с майка ни живеехме в двустаен апартамент, доста приветлив и весел. Когато синът ми беше в седми клас, майка ми почина. Използвах последните си средства, за да запиша сина си в университет. Похарчих парите за образованието му от наема на апартамента на бившия ми съпруг.
Никога не се върнах на работа. Можех да работя като чистачка, но защо? Губите ли останалото си здраве? Похарчих парите за храна. похарчих ги най-вече за сина си и за живота си. Не харчех твърде много за себе си. Сега от доходите ми оставаше само наемът и бях сигурен, че ще ми стигне за старините.
Синът ми порасна, вече е на двадесет и седем години, работи, купува, ремонтира кухнята в апартамента, оборудва я с добра техника. Не мислех, че някога ще иска да се изнесе. Защо би го направил? Да живееш заедно е по-приятно, по-удобно и по-евтино. От време на време, разбира се, синът се срещаше с момичета, но не доведе никоя вкъщи.
И сега изведнъж се появява тази Сара и всичко в семейството ни свършва. Всичко, което тя казва, тя го прави. Подаде молба в Службата по гражданско състояние, подготвяше се за сватбата, наемателите съобщиха, че трябва да освободят апартамента, и сега намерихме добри наематели – спокойни хора, винаги плащат навреме, апартаментът е в идеален ред. Синът ми не мисли за мен. Той много добре знае, че наемът на апартамент е единственият ми доход и че на 54-годишна възраст няма да мога да си намеря работа.
Синът ми не се интересува от това как живея сега. “Иди – каза той, – работи, мамо”. Ти си само на 54 години, не на 70, не на 60! 00:01:01Отговорете му, доведете вашата Сара при нас. Но той не иска да слуша. От много години се боря с него, отглеждам го, образовам се и сама ставам никой. Той се ожени и реши да остави майка си без никакви средства за живот.
