Не разбирам сина и дъщеря си. Той е наемал апартамент през целия си живот. Минали са десет години, откакто са се оженили Вече отглеждат две деца в апартамента под наем, жалко, че внуците не са израснали в тяхното гнездо.
Дори не са помислили за апартамента си, разбирам ги, чакат есента. Синът ми беше сигурен, че ще им дам един от моите апартаменти, които имам два – в единия живея, три стаи, а другия давам под наем, две стаи. Живея за тези пари, напуснах работа на 50-годишна възраст, така че засега това е единственият ми доход.
От самото начало ги предупредих да не очакват, че ще им дам апартамента, посъветвах ги да си вземат заем. Не планирам да напускам есента. Не мога да им дам апартамента си, защото тогава няма да имам от какво да живея. Просто изглежда, че да наемеш апартамент е лесно, седиш и парите се изкарват сами.
В действителност е много трудно. Едно нещо, друго! Тук нещо се счупва на наемателите, по-късно проблеми със съседите, а друг път наемателите нямат какво да платят. Мислех да продам този апартамент и можех да живея с парите. Във всеки случай няма да има спад. Нека синът сам да изкарва парите си. Той е мъж, трябва да се грижи за семейството си. Аз решавам проблемите си сам. Нека те решат сами за себе си.
Мисля, че това е справедливо. Синът ми и снаха ми дойдоха на гости в неделя и започнаха да ми внушават, че е време да им дам този апартамент. Веднага им казах, че по-скоро ще го продам, отколкото да им го дам. Те са възрастни, нека сами да изкарват парите си.
Синът ми мълчеше, а снаха ми каза, че ако го направя, няма да виждам внуците си. Казах ѝ: “Е, няма да ги видя и това е нормално, няма да се разстроя”. Отношенията ми с дъщеря ми не бяха най-добрите от самото начало. По някаква причина тя си мислеше, че ще ги пусна след сватбата в един от апартаментите си, за предпочитане в три стаи. Беше много смутена, когато разбра, че това няма да се случи.
И синът, и дъщерята работят, печелят пари и не мислят за собствения си апартамент. Как е възможно това? Когато ме напускаха, синът ми каза. “Мамо, не очаквахме това от теб. Домът ти е по-важен за теб, отколкото синът и внуците ти.” Казах му, че съм го предупредил, че няма да падне. Те си бяха тръгнали, вероятно обидени, защото не ми бяха говорили от седмици, а когато им се обадих, не вдигнаха телефона. Честно казано, не разбирам какво съм направила погрешно.
