Преди имах прекрасно семейство, но сега, след като съпругът ми ме напусна, се чувствам безполезна в собственото си семейство. Съпругът ми беше учител, интелигентен, образован човек. През целия си живот се опитваше да създаде семейство, дори получи апартамент от държавата. Веднага решихме, че синът ни Олек ще живее в нов апартамент след сватбата ни. Живеехме в стар апартамент, наследен от родителите ми.
Опитахме се да дадем на сина си добро образование, помогнахме му да си намери работа и винаги се стараехме да му дадем най-доброто. Олек се ожени две години преди смъртта на съпруга ми. Когато останах сама, не можех да намеря място за себе си. Беше ми много трудно да живея без мъжа, който беше моята опора през целия ми живот.
Дори не знам какво щеше да се случи с мен, ако не се беше родила внучката ми. Малко по-късно синът ми и снаха ми направиха “интересно” предложение, което ми се стори съвсем логично. Те предложиха да продадем двата апартамента и да купим къща, в която всички да живеем заедно. Веднага се съгласих и сега съжалявам за решението си. Къщата се оказа наистина просторна, но със снаха ми все още не сме намерили място за себе си.
Между нас винаги възникваха нови недоразумения, особено когато ставаше дума за съвместен живот и готвене. Снаха ми, която се чувстваше като домакиня, започна да създава свой собствен ред и напълно пренебрегваше моето мнение. Не й харесваше всичко, което правех. Гледах телевизия твърде силно, миех тигана неправилно или слагах внучката си да спи твърде късно. Снаха ми не ядеше храната, която готвех, а понякога дори я изхвърляше на боклука.
За да избегна недоразумения, се опитвах да прекарвам колкото се може повече време сам в стаята си. Дори си купих малък телевизор, за да не смущавам хола. Но не се чувствах като у дома си тук. Дори синът ми, който се бунтуваше с жена си, започна да се отнася с мен все по-зле и по-зле. Обикновено говореха с мен, когато трябваше да се погрижа за внучката си.
А това се случваше все по-рядко, откакто момиченцето ни започна да ходи на детска градина. Коледа наближава. Снаха ми ме предупреди, че в навечерието на Нова година ще им дойдат гости и е най-добре и аз да отида някъде, за да не ги безпокоя. Обадих се на сестра ми, която живее в провинцията, обясних ѝ ситуацията и тя веднага се съгласи да дойда. Проблемът е, че сме на 200 км. мисля, че ще трябва да замина, за да не разваля новогодишната нощ, на себе си или на децата.
Чувствам се напълно безполезна в тази къща и между нас няма никаква комуникация. Не знам какво да правя и как да живея в такава среда. Не искам да бъда третиран като странен “алчен” човек, още повече че не виждам защо близките ми могат да се отнасят към мен.
