Посъветваха ме да съдя дъщеря си. Да поискам издръжка за старостта й. Но предпочитам да умра от глад, отколкото да посрамя дъщеря си. В края на краищата тя никога не е била алчна.
Когато бях малка, тя споделяше сладкишите си с мен. След завършване на училище винаги ми изпращаше пари: за шал, обувки и всякакви лакомства. Винаги съм й се карала за това. В края на краищата аз работех и можех да се храня и обличам сама. Но това беше, когато все още работех. Когато се пенсионирах, финансовото ми положение рязко се влоши.
Повече от половината от пенсията ми отива за сметки за комунални услуги. Останалата част от парите ми едва стига, за да живея. Ям овесена каша, супа и вода. Рядко мога да си позволя мляко. В края на краищата така или иначе трябва да купите бисквити. Какво да кажем за битовата химия и тоалетните принадлежности.
Аз просто не купувам такива неща. Не разполагам с пари. Ще се задоволя със сапун за пране. Понякога трябва да избирам между макарони и хляб. Дъщеря ми е омъжена за втори път. Живее в Полша. Имат ипотека за апартамент, кола и ходят на почивка в чуждестранни курорти.
Дъщеря ми ми се обажда постоянно. Пита ме за здравето ми и как се храня. И аз я лъжа. Казвам й, че ми е достатъчно, че живея добре. Ям пилешко и го заливам с портокалов сок. Но истината е, че отдавна съм забравил вкуса не само на сока, но и на пилешкото. Аз лъжа и тя ми вярва. Или може би се преструва, че ми вярва? Наскоро най-накрая се реших и я помолих за финансова помощ. Тя ми я изпрати. Петстотин гвинеи.
Не знам дали е глупава, или ми се смее. Исках да й изпратя парите обратно, но не знаех как да го направя. Дъщеря ми ми се обади тази вечер и ме попита дали парите са пристигнали. Благодарих й. Какво друго можех да направя? Тогава реших да продължа да лъжа дъщеря си и да й казвам, че всичко е наред…
