След сватбата, която беше преди петнайсет години, синът ми и съпругата му се преместиха в моя тристаен апартамент.
Бяха още много млади, синът ми работеше за жълти стотинки, а снаха ми беше бременна с първото си дете. Като цяло им предложих да живеят при мен, докато спестят достатъчно пари, за да си купят собствено жилище, и вече много години живеем заедно.
Обичам снаха си, сякаш е моя собствена дъщеря, и много обичам внуците си, и се опитвам да им помагам, въпреки че съм над 60 години. Младите така и не успяха да спестят пари, първо се роди най-големият внук, а след него и две момичета. През цялото това време снаха ми беше на палубата, а синът ми издържаше семейството сам. Ако не бях аз, снаха ми определено нямаше да може да се справи сама с трите деца, съпруга си и домакинството. Обичайният ни ден започва с децата и завършва с чистене и готвене, като не остава време за личен живот.
Не си спомням кога за последен път съм лежала в тишина и съм мислила за собствения си живот.
След като най-малката ми внучка тръгна на училище, а по-големите бяха в пети и трети клас, снаха ми реши да отиде на работа. Така или иначе, децата вече са възрастни, повече или по-малко самостоятелни, но трябва да ги взимаш след училище, да ги храниш и да им помагаш с домашните. Аз се грижех за всичко и оставях младите да работят.
И тогава се случи чудо. Възрастната леля на снахата починала и снахата наследила огромния ѝ апартамент. Синът ми и съпругата му похарчиха парите, които бяха спестили за интернет, за да ремонтират апартамента, купиха мебели и уреди и планират скоро да се нанесат в него. Аз ще остана сам.
Разбирам, стар съм, скоро изобщо няма да мога да ставам от леглото, вече няма да има нужда от мен. Синът ми не иска да ме слуша, казва, че ще ме посещава често. Те дори не ми предложиха да се преместя при тях. Такава е цялата човешка природа.
