Имам единствен син, Максим. Почти живях заради него. Когато Максим влезе в университета, заминах за Америка за няколко години. Мислех да работя малко, да изкарвам пари и мечтаех да купя на Максим хубава кола и апартамент. Всичко вървеше добре, Максим учеше, аз работех. Говорехме по телефона всеки ден. И един ден в разговор Максим ми каза, че иска да се оженим. Не се зарадвах много на тази новина, защото смятам, че е твърде рано да се жениш на 22 години. Но не това беше най-лошата част.
Синът ми каза, че избраницата му е седем години по-възрастна от него и има дете. Веднага казах, че съм против това. Но Максим ми каза, че вече е възрастен и може сам да взема жизненоважни решения: “Но какво можеш да направиш сам? Още не си спечелил нито една гривна, не си донесъл нито една стотинка вкъщи!
Мислиш ли, че ще те издържам? – Мога! И няма да вземам парите ти за семейството си! Вече имам работа. Тя е дистанционна, няма да пречи на обучението ми, а ми остават само няколко месеца да уча. “О, Боже, наистина няма нужда от мен… Той е умно момче: знае компютри, говори два чужди езика, винаги ще изкара парче хляб и масло”, помислих си.
“Мамо, хайде!” Наталия е добра. Тя е умна, красива и страхотна домакиня. Със сигурност ще я харесаш, ще видиш! А Артьом е прекрасно дете, невероятно интелигентно. Е, Наталия нямаше късмет с първия си съпруг. Ти ще я направиш щастлива, а аз ще бъда нещастен… – Пак го правиш… – Сине, защо не живееш, без да се жениш първо? За какво бързаш?
Много хора сега живеят по този начин и тогава ще решат какво да правят. – Ако имахте дъщеря, щяхте ли да й дадете този съвет? Знаеш ли, мамо, има мъже в граждански бракове, които не искат да поемат отговорност.
– Защо, това е удобно: ако не ти харесва, събираш си багажа и си тръгваш. И така – развод, съдебни дела, подялба на имуществото… Не мислех, че ще се отнасяш така към всичко… Винаги сме били приятели.
И нали ти ми каза, че мъжът трябва да е отговорен не само за себе си, но и за жената?” – Знаеш ли за какво си мечтаех през всичките тези години, когато напусна мъжа си? Че ще срещнеш грижовен мъж, който ще реши всичките ти проблеми. Или поне да ги споделя с теб, когато бях дете. – Но това не се случи.
И ти трябваше да отидеш в чужда държава, за да осигуриш бъдещето ни. Много съм ти благодарна за всичко това. Без да се замислям, си събрах багажа и отлетях за вкъщи, за да спася сина си. Този тип снаха явно не беше мой тип. Когато пристигнах, не знаех какво да правя с нея.
Консултирах се с приятелите си и мненията им по въпроса се разминаваха. Мария ми съчувстваше и предложи да поговорим с Наталия като жена с жена. С Анна всичко беше сложно: тя се срещаше с мъж, който беше с пет години по-млад. След като не измислих нищо, реших да послушам съвета на Мария и да отида на “гости”. Събрах смелост и отидох на контролния преглед.
– Здравей, Наталия! Аз съм майката на Максим. – Здравейте, разбирам. Влезте. Едно момче се втурна в коридора. Руса коса и кафяви очи с палави искрици, открита, искрена усмивка… Колко много приличаше на Максим като дете! – Здравей! Как се казваш? – Здравей! Аз съм Артьом. Детето ме погледна с интерес.
Подадох му колата. “Отдавна си мечтаех за такъв автомобил! Как отгатнахте? Вие сте магьосник, нали? Мама каза, че са скъпи! Мамо, виж, вратите се отварят, и капакът, и багажникът! Знаеш ли как прекарах следващите два часа? Пълзях по пода с Артьом и си играех с коли. А след това ги търкаляхме по дивана и гледахме как се въртят колелата.
Бях влюбена! Окончателно и безвъзвратно. Артьом спечели сърцето ми завинаги и аз почувствах, че това е взаимно. До Артьом се чувствах толкова млада, колкото и майка му Наталия. А тя е наистина красива… И много мило и интелигентно момиче. Трудно е да наречеш това крехко създание жена. Почувствах се много засрамен, че съм дошъл в дома на тази млада жена с претенции. И то с намерението да се скарам със сина ѝ. “Е, запознахме се”, казах, като се сбогувах.
Всички фрази, които бях подготвил предварително, бяха изчезнали. “Ще дойдеш ли отново да ни видиш? Ела, красива си! Още не съм ти показала всичките си играчки!” – Разбира се, че ще дойда. И ти и майка ти сте добре дошли да ми гостувате. Не забравяйте да дойдете! Скоро ще имам внучка.
Артем много се притеснява, че мама и татко Максим ще обичат сестра му повече от него. “Бабо, ти много ще ме обичаш, знам го!” – каза ми Артем. Тези думи ме накараха да се почувствам много топло. Радвам се, че не направих грешка и не съсипах живота на сина си. Нито възрастта, нито статусът са важни за щастието в семейния живот и аз съм невероятно щастлива, че децата ми са щастливи.
