Наскоро станах на 70. Жена ми, както се оказа, не успя да доживее рождения си ден, отиде в друг свят. В деня на тържеството бях заобиколен от синовете си – имам трима – техните жени и внуци. Цял живот исках дъщеря, сега моля децата си за внучка.
Те обещават На следващия ден отидох да посетя покойната си жена. Там срещнах жената на стария си приятел. Оказа се, че наскоро е починал и мой приятел. Разговаряхме с нея, спомнихме си младостта. Седнахме в едно кафене и тя започна да ми задава въпроси. – Марат, но ти срещна молдовка сам. Защо тогава не ти се случи? – Да, беше друго време.
Родителите й искаха молдовец за мъж на дъщеря си, а аз бях татарин. – Общувате ли с дъщеря си? – С коя друга дъщеря?
– Да, как с кое? Дъщеря ти се казва Мара. Когато приятелката ви разбра, че е бременна, родителите й я изпратиха на село. Тя, като разбра, че си се оженил за друг, реши да не ти казва нищо. Тогава се втурнах към къщи, не знаех как да кажа на децата си, мислех, по дяволите, че искам да намеря дъщеря си. И децата ме подкрепиха, казаха, че винаги са мечтали за сестра. Започнахме търсенето. Оказа се, че моята молдовка живее в Русия. Търсенето стана по-лесно, стана ни по-лесно да търсим, знаехме им имената и фамилиите.
Тогава ми стана лошо и си легнах. Мислех, че трябва да изляза. Седмица по-късно се събудих в леглото, съпругът ми лежеше до мен. – Браво, успяхте. – Трябваше ми, търся дъщеря. Всички ме чакат вкъщи.
– Забелязах, че вашият Цирански лагер не може да бъде разпръснат тук. Лекарите вече се кълнат, че всеки ден се събират близките ви под прозореца. Между другото, те са там и сега. Мъжът ми помогна да стигна до прозореца. Под прозорците стояха децата ми, жените им, внуците ми, възрастна жена с дъщеря си, а наблизо тичаше черно момиче, малко и красиво. – Човече, това е моята внучка! Имам внучка!
