Бяхме трима – аз, Снижана и Лена. Още на първата година се запознават и оттогава са неразделни. Мислеха ни за най-добри приятелки, но само една случка показа колко грешим… Един ден Снижана ми се обади и каза, че с Елена седят в едно кафене и ме поканиха. Казах, че скоро ще дойда и започнах да се приготвям, но скоро забелязах, че Снежана е забравила да затвори телефона.
И чух доста интересен разговор. – Сега ще дойде… – Защо я извика, нали и двамата се забавляваме. – Значи ще се обиди. – И какво? Ще си помислите. Сега си почивай в разтегнатата си тениска. Изобщо кога за последен път си е купувала дрехи.
А за последно е боядисан преди сигурно 5 години. – Виждали ли сте нейната рокля? После – силен и продължителен смях. Изключих телефона. Беше невероятно жалко, но реших да не слагам всичко на спирачки.
Тя извади новата си рокля, гримира се, сложи токчета и отиде на срещата. Естествено, “приятелките” подскочиха, прегърнаха ме и ме засипаха с комплименти. Погледнах ги и се усмихнах. Скоро те предложиха да отидем на пазар. „Перфектно. Сега ще им покажа.” – Да, момичета, добра идея. И тогава ми писна да ходя с разтегнати тениски.
Ясно беше, че не са очаквали това. Но шоуто ми едва започваше. – Как ви харесва гримът? – Красавецо, защо питаш? – Ами от 5 години не съм си боядисвала косата. Мислех, че вече не помнят ръцете си.
И въобще вие сте прекрасни приятелки, които ме приемате толкова години с опъната тениска и без грим. В този момент на всички стана ясно, че сутрешният телефонен разговор не е приключил, когато Снижана е планирала.
– Спокойно, просто се шегувахме. – Оценявах топлината на Т. Благодаря ви, че бяхте мои приятели толкова години. Но от днес забрави телефонния ми номер.
