Така се случи, че трябваше да се съглася свекърва ми да живее с нас в моя апартамент. Направих това, защото имам прекрасен съпруг, който много ме помоли да му помогна в този труден момент.
Свекърва ми очевидно забрави, че живее в моя апартамент, и започна да ми налага своите правила. Но аз веднага реших да действам. Винаги съм имала лоши отношения със свекърва си. Не исках да правя това, което тя смяташе, че трябва да правя, и това много я дразнеше.
Тя се оплака на съпруга ми от мен. Тъй като съпругът ми е разумен човек, той не реагира на това по никакъв начин. На свекърва ми не ѝ харесваше фактът, че апартаментът принадлежи изключително на мен. Но това не можеше да се промени. Свекърва ми има и дъщеря Кася. Тя е с четири години по-млада от мен. Тя се омъжи преди една година. Когато се омъжи, тя вече беше бременна по това време.
Кася и съпругът ѝ отидоха да живеят при родителите му. Кася обаче издържала при свекърва си само шест месеца. След това тя родила дете. Два месеца по-късно тя взела бебето и се върнала при майка си.
– Те измъчваха дъщеря ми! Какви са тези хора! Не й дадоха мира! Майка му е толкова подла! Винаги се опитва да нарани дъщеря ми! В крайна сметка тя е част от тяхното семейство! – Свекърва ми се оплака.
Едва се сдържах да не се разсмея, когато чух всичко това. Сестрата на съпруга ми имаше свекърва, която беше точно като майка ѝ.- Нищо не се е случило! Ще живеем заедно! Всичко ще бъде наред! – Свекървата успокоява дъщеря си.
Кася не се развежда със съпруга си. Той дал пари за бебето и след един месец се преместил при съпругата и свекървата си. Разбира се, на всички им беше много тясно и неудобно в спалното помещение. Свекърва ми била принудена да спи в кухнята. Отношенията ѝ със зет ѝ винаги са били лоши. Освен това Кася винаги подкрепяше съпруга си в споровете със свекървата.
– Мамо, не смей да разваляш брака ми!
– Помоли ги да се изнесат! В края на краищата, те могат да си наемат апартамент! – казах й аз.
– Няма какво да говорим за наемане на апартамент. Дъщерята е в отпуск по майчинство, а съпругът ѝ печели много малко. Чудя се какъв ли апартамент могат да наемат?
– Е, това си е техен проблем! Какво общо има това с нас? – Аз казах.
После свекърва ми започна да ни идва на гости все по-често. Продължаваше да се оплаква от трудния си живот, а после започна да иска да се премести при нас за известно време.
– Зетят ми ме дразни ужасно много! Започваме да се караме и дъщеря ми се разстройва. Тя не би трябвало да се стресира, защото храни бебето. Освен това гърбът и вратът много ме болят, защото спя на онова малко диванче в кухнята. Не мога обаче да им кажа да се изнесат! Те няма къде другаде да отидат, но аз не мога да живея с тях! Мога ли да се преместя при теб за известно време?Веднага отказах, но съпругът ми започна да ме убеждава:
– Майка ми ще остане при нас само два месеца. Вече говорих със сестра ми и съпруга ѝ. Те ще наемат апартамент за себе си след два месеца.
Съгласих се, но веднага определихме правилата. Тя нямаше нищо против.
Свекърва ми се държеше добре само през първите две седмици. Тя не се намесваше в нищо. Беше тиха и учтива. След това започна да създава свои собствени правила в апартамента ми, разстилаше салфетките си навсякъде, променяше интериора.
Отначало си мълчах, но после започнах да се оплаквам на съпруга си. Той се опита да поговори с майка си, но нищо не се промени. Живяхме заедно шест месеца. Разбрах, че Кася няма да се изнесе от апартамента на майка си.
Наистина ми беше омръзнало да живеем със свекърва ми, защото тя постоянно се оплакваше от мен. Не й харесваше всичко, което правех. Смяташе, че изразходваме много ток и вода и че почиствам лошо апартамента.
Един път свекърва ми изхвърли много скъпи домакински химикали. Тя каза, че всичко това е вредно, и купи ужасен сив сапун. О, как миришеше този сапун! Откъде намери такъв сапун?
Свекърва ми винаги се оплаква от всичко, което готвя. Често дори изхвърля храната от хладилника. Както и да е, сърдечно ми беше писнало от нея, затова този път не отидох при съпруга си. Разказах всичко на свекърва ми, без да крия нищо.Свекърва ми се почувства обидена. Когато съпругът ми се прибра от работа, тя започна да се оплаква от мен.
Съпругът ми каза да си решим въпроса сами. Свекърва ми отново започна да въвежда своите правила в апартамента ми. Започна да казва, че е по-възрастна и по-мъдра от мен, че трябва да съм ѝ благодарна. Реших да ѝ напомня, че живее в моя апартамент.
– Върни се в къщата си и отгледай дъщеря си! Не е нужно да ме възпитаваш! Няма да ти позволя да се месиш в живота ми!
Поисках от свекърва ми да се изнесе след един месец. Кася и съпругът ѝ излязоха с много готина идея: решили са жилищния си проблем за моя сметка и не искат да променят нищо.
Свекърва ми не успя да намери общ език с дъщеря си. Така че защо аз трябва да я търпя? Защо трябва?