“Никога не съм имал добри отношения с майка си. Тази жена се отнасяше жестоко с мен. Наскоро тя ми се обади. Години по-късно ми съобщи, че умира и очаква подкрепа. Започнах да се смея на глас. Какво ме интересува? Чувствам само отвращение към нея“.
Майка ми умира
Когато бях дете, майка ми беше тази, която се отнасяше много лошо с мен. Тя постоянно водеше вкъщи нови момчета и се интересуваше повече от тях, отколкото от мен. На осемгодишна възраст трябваше сама да си приготвям обяда, да се грижа за чисти дрехи или просто да се мия. Да не говорим, че много пъти нямах подходящи учебни пособия, защото тя предпочиташе да харчи пари за алкохол, отколкото за мен.
Сега тя ми се обади, че умира. Не сме си говорили от няколко години, а тя ми бълва такива новини. Какво изобщо ме интересува? Нека си отиде сама.
Не ми пука
Майката сигурно си е мислела, че ще ми пука за нейната съдба. Очаквала е, че ще се погрижа за нея и ще се примиря накрая. Но не и с мен! Първо унищожи детството ми, което се отрази и на сегашното ми състояние, а сега мисли, че ще се грижа за нея? Имам добро сърце, това е факт, но всичко си има граници. Добре си спомням как се отнасяше тя с мен. Днес тя е безразлична към мен. Не изпитвам нищо друго към нея освен огромна обида и неприязън. Тя ме нарани ужасно и се надявам, че в крайна сметка ще плати за грешките си. Дано сега да е самотна, да няма никой до нея.
Дори няма да отида на погребението ѝ
Дори няма да отида на нейното погребение. Разбира се, казах ѝ това по телефона. Обявих, че не искам да имам нищо общо с нея и че е по-добре да си купи ковчег сега, защото после няма да има кой да се грижи за него.
Надявам се, че сериозността на думите ми е стигнала до нея, защото няма да променя решението си. Най-лошото е, че тя ми се обажда постоянно. Аз, разбира се, не отговарям на тези обаждания. Без значение какво казва тя, аз така или иначе няма да променя решението си. Няма да се примиря с нея, защото съм страдал твърде много, за да се примиря с нея сега.
