Марина и Влад отглеждат пет деца. Най-малката дъщеря е още бебе, когато баща ѝ я изоставя заради друго момиче, което е с няколко години по-голямо от най-голямата дъщеря. Той не само си тръгнал, но и взел всичко, което двамата със съпругата му били съградили заедно.
Останало само едно старо колело, с което момчетата обикаляли празните стаи, звънейки със звънеца “Клинк, клинк!”. А Марина, тя не пророни и една сълза. Стоеше гордо пред прегърбения си съпруг с високо вдигната глава.
Когато той изнасяше нещата от къщата, Марина не се опитваше да му пречи. Тя стоеше отстрани и наблюдаваше хаоса. Последния път, когато съпругът ѝ напусна къщата, Марина просто каза: “Върни се след пет години. Съпругът ѝ заминал за друга държава с младата си любовница.
Децата тичаха, скачаха, играеха в празния апартамент, а Марина кроеше планове. Тя се справяше чудесно. Не губеше нито ден. Скоро си намери работа с добра заплата. Имала медицинско образование, но се преквалифицирала в зъболекар.
Имала достатъчно пари, за да плати образованието си и да издържа петте си деца. Отначало било трудно, но после нещата се подобрили. Децата израснаха в щастливо, макар и непълноценно семейство. Скоро най-голямата се омъжила за хубав мъж. На Мариана ѝ било по-лесно да се грижи за другите деца. Тя не знаела какво се е случило със съпруга ѝ. Така изминаха пет години.
Той обеща и изпълни. Влад се върна у дома. Навсякъде по дрехите му имаше дупки и петна. Миришеше на лайна, някогашният порядъчен мъж нямаше зъби в устата си и беше неразличим от обикновен клошар.
