Със съпругата ми бяхме много щастливи, когато единствената ни дъщеря пожела да живее с нас след брака ни. Имаме собствена голяма къща и обичахме зет си, така че не изпитвахме никакъв срам. А и детето ни е до нас. Какво повече ви трябва? А новината за предстоящото раждане на внука ни направи мен и съпругата ми най-щастливите хора.
Първото ни внуче беше последвано от второ, а след това и от близнаци. Съпругата ми трябваше да напусне работа, защото нашата Милана и децата просто шиеха. Но скоро дъщеря ни каза, че няма да стане уличница и иска да ходи на работа. Ние подкрепихме дъщеря си и в това отношение. Но е факт, че за съпругата ми беше много трудно да се грижи сама за четири момчета. Наложи се да си намеря работа вкъщи, за да ѝ помагам с нещо.
В края на деня бяхме като лимони, понякога очите ни се насълзяваха по време на вечеря. Мислите ли, че вечер се грижеха за децата? Нищо подобно, дори чиниите след вечеря се връщаха на мен или на жена ми. След “тежък” ден в офиса Милана отиваше да се отпусне на дивана, да подремне и да не забрави да вземе лаптопа си. Съпругата ми намекна на дъщеря ни, а после директно каза, че децата трябва да общуват с майка си.
Милка само махна с ръка. Не че стачкувахме, така че ние със съпругата ми продължихме да вършим всички домакински задължения и да се грижим за децата. Докато едно събитие не ни отвори очите за собствената ни дъщеря. Онзи ден зет ми си забрави телефона вкъщи, а му трябваше на работа.
Грабнах телефона си и изтичах да го взема, а после получих съобщение от дъщеря ми. Той ме разтревожи – какво се беше случило, че ми пишеше, докато бяхме заедно? Отворих съобщението и то беше като полято със студена вода. В съобщението дъщеря ми се изказваше много неласкаво за нас.
Отначало дори не разбрах, че ни нарича нацисти. Предпочитам да не споменавам останалото. Не казах нищо на зет ми и на съпругата ми. Едва оцелях вечерта и на вечеря казах, че повече няма да търпя присъствието им в дома си.
Всички бяха ужасени. Дъщеря ми просто се изправи. Жена ми се опита да се намеси и да успокои ситуацията, но аз казах: “Стига! Лошо сме възпитали дъщеря си, щом ни смята за паразити, след като е седнала на главата ни. Е, ние вече няма да сме паразити. Ще ти направим покривка за маса.
Сега те живеят със сватове. Горката жена трябва да спи в кухнята, тя има апартамент, а не частен дом. Отначало внуците ѝ липсват много, особено жена ѝ. После я повикали обратно на работа и животът ѝ бавно започнал да се подобрява. Жена ми настоява да се сдобря с дъщеря си. Аз нямам нищо против, но тя първо трябва да се извини. Няма друг начин.
