Преди няколко години спрях да изпращам пари на децата си. Аз съм самотна майка и заминах за Италия, за да работя и да печеля пари за бъдещето на децата си.
Подарих на всяка от дъщерите си едностаен апартамент за сватбата им и мисля, че изпълних дълга си като майка. По-късно казах на дъщерите си, че вече не могат да разчитат на моите доходи и трябва да се грижат сами за себе си.
Наскоро разговарях с Михаил, който е на моята възраст, вдовец, който живее в селото. Михаил ми предложи да се върна у дома и да живея с него, защото той се грижеше за къщата ми през цялото време, докато работех в Италия, и бяхме станали доста близки. Нямах нищо против, защото вече бях изкарала всички пари, от които се нуждаех, и можех спокойно да се върна у дома.
Но когато дъщерите ми разбраха, бяха против брака ми и прибирането на Микаел в къщата ми, надявайки се, че когато възстановя къщата на майка ми, ще приема някоя от тях. Въпреки възраженията на дъщерите ми, обещах на Михайло, че ще дойда у дома на Великден и ще обсъдим бъдещите си планове.
Дъщерите ми ме предупредиха, че ако се съглася с брака, няма да се приберат у дома за нито един празник. Ще се прибера у дома за Великден и не знам какво да очаквам. Дъщерите ми може и да са ми сърдити, но Михайло няма търпение да ме види и това е добре.
