Преди сватбата много мои приятели ми казаха да си помисля два пъти, преди да се омъжа за Сергей. Той беше известен с любовта си към жените, но аз не обърнах особено внимание на тези думи, защото ми се струваше, че той се е променил с мен. Решихме да прекараме медения си месец в Италия.
Заминахме два дни след сватбата и планирахме да останем там една седмица. Всичко беше наред, или аз бях сляпа – не знам, но нищо не предвещаваше добро. Още на първия ден от почивката ни съпругът ми каза, че тази вечер има супер важен футболен мач. Не си падам по футбола, затова с чиста съвест оставих съпруга си в бара и се прибрах в стаята си, за да прекарам няколко часа със себе си. Без да чакам любовника си, си легнах. Събудих се късно през нощта и видях, или по-скоро не видях, съпруга си до мен.
Писах му, но той не отговори. Това не ме разтревожи, защото Сергей невинаги отговаряше на съобщения, не приемаше съобщения. И шибаният интернет можеше да е причината, но не това е важното. Час по-късно осъзнах, че няма смисъл да чакам повече отговора на съпруга си.
Станах, облякох се и отидох в бара, където оставих съпруга си. Там видях само трима мъже в компанията на своите питиета. Сергей го нямаше, затова се обърнах към бармана. Той говореше лош английски, но аз успях да го заговоря. Показах му снимката на съпруга ми на телефона си и попитах къде е той. Барманът обясни, че е седял с една блондинка и че е тръгнал с нея, но барманът не знае къде.
Върнах се в стаята си, опаковах нещата си, обадих се на рецепцията, наех отделна стая и пренесох всичките си вещи там. Оставих на съпруга си предсмъртно писмо. На следващия ден той ме намери във фоайето, дойде при мен, падна на колене, започна да ми обяснява нещо, а ризата му беше пълна с женски парфюм. Взех неотменимо решение за себе си: никога няма да приема съпруга си обратно, защото сигурно е бил толкова слаб, за да ми изневери почти в първия ден на семейния ни живот.
След тази среща никога повече не разговаряхме с него. Седяхме на съседни места в самолета, но през цялото пътуване не си казахме и дума. Срещнахме се няколко пъти в града, докато оправяхме документи. Месец по-късно подадох молба за развод. Това беше грозен край на романтичната ни любов.
