Проследих мъжа и открих тайната му. Мисля, че отмъщението ми беше подходящо

Виктория го последва незабелязано, като се криеше зад гърбовете на минувачите. Той спря на входа на метростанцията и погледна часовника си, сякаш чакаше някого.

Към него се приближи красива жена, вероятно негова колежка. Качиха се заедно в метрото и отидоха в офиса. – Знаех си го! Бях прав! Той има жена, две деца и… Добре, Вика, почакай – успокои се тя, – трябва да изчакаме, докато отидат на обяд.

Виктория изчака на малко разстояние от входа и в дванайсет часа съпругът ѝ и неговата спътница напуснаха офиса. Тя ги последва до входа на триетажната сграда. За да не я забележат, тя не ги последва нагоре по стълбите. Започнала да ходи до всяка врата и да подслушва, нямала друг изход. Зад вратата на апартамент 25 чу мъжки глас, не можеше да го сбърка, познаваше много добре тона и смеха му.

Не искаше просто да почука на вратата, да направи сцена и да остави всичко да приключи дотук. Реши да си отмъсти и да го засрами. Обади се на една близка приятелка и я помоли да се обади на родителите на съпруга ѝ и да им каже, че са купили нова къща и искат да ги изненадат, затова трябва да дойдат веднага, за да не го развалят. Приятелката свършила чудесна работа и те казали, че скоро ще дойдат. И наистина дойдоха.

На Виктория не ѝ се наложи да чака твърде дълго. Пристигна луксозният автомобил на свекъра ѝ и свекърва ѝ първа излезе от него с голям букет цветя и торта. Децата също бяха с тях. Влязоха в сградата, качиха се на третия етаж и позвъниха на звънеца на апартамент 25. синът им отвори вратата. “Здравейте!” извикаха те заедно.

– “Мамо? Татко? Защо си тук?” Той попита изненадано. Виктория наблюдаваше всичко това, но в този момент реши да не си изпробва повече късмета и се прибра вкъщи. Вечерта съпругът ѝ се върнал. Виктория се държеше както обикновено и не създаваше впечатление, че му е твърде ядосана. Тя попита.

– “Добре съм! Как си ти? Виктория не отговори на този въпрос, а само добави: “Вечерята е готова.” – “Благодаря ти, скъпа, толкова съм уморена днес, имах натоварен ден в работата. Ще вечерям и ще си почина.

– Разбира се, скъпа, както желаеш – отвърна Виктория, като едва прикриваше емоциите си. Той отиде в кухнята да вечеря, а Виктория започна да мисли за план Б.

Related Posts