Отидох на гарата. Исках да отида в града за няколко дни. На гарата видях бременна жена. Беше много млада, красива, седеше, гледаше през прозореца и плачеше тихо. Изглеждаше объркана. Имаше малка чанта до себе си, но нещо ми подсказваше, че не чака влак.
Заминах в понеделник и се върнах чак след пет дни. Момичето седеше на същото място. Реших да се приближа до нея и да я заговоря. Тя очевидно се нуждаеше от помощ. – Извинете ме, млада дамо, добре ли сте? Просто това не е първият път, в който ви виждам тук, и предполагам, че сте били тук през цялото време.
– Изгониха ме от къщата. Живея тук – каза момичето и сълзите се търкулнаха по лицето му. Започнах да я разпитвам за подробности от живота ѝ. Оказа се, че е сираче и се казва Ева. Реших да поканя Ева в дома си.
Тя се нахрани, стопли се и след това ми разказа историята на живота си. Когато била на двадесет години, дошла в големия град и срещнала бъдещия си съпруг – обикновен човек. Връзката им се развила бързо и скоро тя заживяла с него. Мъжът често я малтретирал, защото знаел, че няма кой да я защити.
Изглежда, че мъжът не е искал да създаде семейство с нея, затова, когато разбрал, че е бременна, я изхвърлил от къщата. Тя отишла на гарата и гарата станала неин дом. Но реалността е такава, че й предстои да роди, а в селото дори няма подходящ лекар, който да роди бебетата й.
