Кирил и Анна произхождат от най-богатите семейства в столицата. За годежа им съобщават вестниците. Развитието на техния романс се следеше отблизо от най-модерните списания и дори се говореше за него по радиото.
Докато двойката се подготвяла за сватбата си, бащата на Кирил починал. По това време всички вече говореха, че сватбата няма да се състои и двойката вероятно ще се раздели, тъй като мнозина смятаха, че бракът им не е нищо повече от суха сметка. Но влюбените все пак се оженили. За тях се говореше в столицата. Всички обсъждаха скромната рокля на Анна и влюбения поглед на Кирил. Двамата сякаш доказваха на целия свят, че парите са безсилни пред истинската любов. Три месеца след скромната сватба майката на Кирил се разболява тежко.
Известно време тя беше на животоподдържащи апарати и когато лекарите казаха, че вече няма никакъв шанс, и беше решено да я откажат от животоподдържащите апарати, Кирила я повика за последен разговор: “Дълго време… баща ти и аз не можехме… не можехме да имаме дете. Осиновихме те, сине… майка ти е жива. Намери я – каза тя и затвори очи. Кирил не можеше да повярва, но загърби всички съмнения и реши да отиде в родния град на покойната си майка и да потърси информация за себе си в местните домове за сираци.
Всички тези институции, разбира се, спазвали конфиденциалност, но когато разбрал чий син е Кирил, веднага му дали информация за осиновяването му. Момчето разбрало адреса на биологичната си майка Ксения и отишло при нея. Там се запознал с една възрастна жена, която изглежда имала добър живот, но Кирил не я съжалил.
“Ако сте от организацията, не трябва да сте тук – каза тя и понечи да затвори вратата, но Кирил я спря. “Аз съм твоят син, Кирил.” “Кирил – каза жената и се облегна назад, – търся те от толкова дълго време. Колко виновна съм била пред теб, сине мой. Тя се опита да коленичи, но Кирил я спря. Оказа се, че бащата на Кирил е търговец, който е бил затворен като невинен и е починал там от известна болест. След това Ксения,
учителка по чужд език, е уволнена от работа. Нямала пари за препитание, затова дала сина си на година и половина в сиропиталище, но обещала да се върне за него, когато намери с какво да го издържа. Кирил слушаше всичко това. Ксения му подари обеците, които баба ѝ беше получила от самата императрица. Тя го помоли да даде обеците на снаха си, за чието присъствие говореше пръстенът на пръста на Кирил.
Той дори не прегърна майка си, а взе подаръка и се върна у дома. Вкъщи той разказал всичко на Анна, но тя вече не се интересувала от Кирил. По това време Анна често излизаше на разходки без Кирил, обвиняваше го, че винаги е на работа, и казваше, че се е омъжила за него напразно. Един ден свекърът на Кирил, като чул тези думи от дъщеря си, призовал дъщеря си да напусне съпруга си, като казал, че за нея има по-добра партия.
Анна беше твърде щастлива да го направи. Кирил подписал всички документи, подал молба за развод и се преместил при биологичната си майка, тъй като нямал други роднини. Преди Кирил да е прекарал и един ден с майка си в руините, тя му дава ключовете от друг апартамент и казва: “Сине, не искам да ти бъда в тежест. Когато арестуваха баща ми и ме освободиха, разбрах, че скоро ще започнат да вземат цялото ни имущество. С баща ти ремонтирахме този апартамент. Остани си там, все още си млад, свикнал си с добрия живот, а на мен тук ми е добре, не се притеснявай.
Кирил първо убеждаваше Ксения да се премести с него в новия апартамент, но после се отказа, взе ключовете и се настани. Година по-късно Анна и баща ѝ започнаха да се обаждат на Кирил и да се извиняват за решенията си, но Кирил нямаше време да ги изслушва. Той заживял с любовта си в ремонтирания апартамент, а Ксения живеела в новия си едностаен апартамент и очаквала с нетърпение появата на внука си.
