– Ами вижте се вие. Как живееш? Наемаш стая в общински апартамент, миеш подовете на три места за жълти стотинки.
И си била първа в класа си. И по отношение на академичните постижения, и по отношение на красотата! И дори сега можеш да дадеш шанс на всеки модел. Трябва да изпратиш дъщеря си в сиропиталище и сам да си намериш прилична работа.
Всяка компания ще се радва да те наеме. Ще си купиш апартамент, ще се ожениш. “Но ти и дъщеря ти ще живеете в тази кабина до края на живота си!” – каза Галина на приятелката си. Никога. Аз живея за нея. Светът не ми е приятен без нея – отвърна Анна. Двете жени напуснаха апартамента, говорейки си така.
Галина се прибра в дома си, а Хана отиде до супермаркета. За да измие подовете. Не осъзнаваха, че малката Соня, която майка ѝ беше сложила да спи, беше чула целия разговор.
“Значи заради мен майка ми има проблеми със съня?!” – помислило си петгодишното момиченце, станало, облякло се, взело куклата и със сълзи на очи избягало от къщата… “Къде бяга такова ангелче?” – Соня се сблъскала с един мъж, който бил приклекнал.
– Кой сте вие?” – попитало момиченцето, хлипайки. – Един минувач. Чудех се къде ли отива дребната красавица в толкова късен час. Хайде, признай – той я взе на ръце и тръгна към лятното кафене. По пътя и докато хапваха пица, момичето му разказа за разговора, който беше подслушало. Мъжът пиеше кафе и слушаше внимателно. “Оказва се, че ако изчезна, майка ми ще бъде щастлива”, заключи тя.
“Как те нарича майка ти?” “Дъщеря ми, Соня.” “Много ли те обича?” “Да, майка ми ме обича.” “А сега си представи, че тя се прибере вкъщи, а теб те няма. Тя ще бъде много тъжна. И ще се разболее от мъка.
И може изобщо да не се възстанови. Искаш ли да имаш такова щастие за майка си? – Не. Не искам това за нея. – Тогава хайде да вървим, ще те заведа… Влязоха в полицейския участък. – Дъще! Скъпа! Вече няма да работя нощем. Ще измисля нещо друго!”
– Ще измислим нещо заедно – каза мъжът, който доведе Соня… Изминаха седем години: – Довиждане, татко, много те обичам! Ти си най-добрият! Колко е прекрасно, че тогава попаднах на теб!” – каза дванадесетгодишната Соня, прегърна баща си за довиждане, слезе от колата и тръгна към училище.
